Иван Карановски

МЪЛЧАНИЕТО НА ЛИПИТЕ

Защо ли толкоз са смълчали
таз нощ липите в нашата градина?
Поглеждам вънка: нищо няма;
над тях
що клетва да мълчат са дали
на плаващ облак сянката премина.

Ослушвам се; излезе вятър хладен,
но пак да ги помръдне не сполучи:
те чакат, - като че наскоро
пред тях
в покоя, за тревога жаден,
ще има нещо скръбно да се случи.

***

Ти спиш съня на вечността.
Ти си скъп спомен само.
Отри сълзите ти смъртта
с ръка на свято рамо.

Забрава, сън и тишина, -
всевечен мир е тамо, -
и няма болка, ни злина:
там бдят душите само.