Иван Карановски

Името на Г. Минев се среща отдавна по страниците на българските литературни списания, има тридесет и повече години. Той е превеждал от руски и английски, преимуществено поети, които са творили в народен дух: Колцов, Шевченко, Суриков, Бърнс и др. Сам е писал и оригинални поезии в тоя дух.

Най-негов труд е книгата „Български песни”, народни мотиви. Обработил е 231 наши народни песни така, че се доближават напълно до изискванията на личната художествена песен. Някои от песните имат размери на малки поеми.

Повечето от песните, обработени с чувство, имат лиричен характер, и то главно любовен. Преработвачът е запазил народния ритмичен размер и духа, като е развил и обогатил съдържанието.

Послужил си е с рима, в много случаи и с куплет. С някои малки изключения, използувал е, при хубав строеж, стиловото и езиковото богатство на българската народна песен.

Неговите „Български песни” се явяват като нови варианти и преработки на песни в народен дух, каквито някога дадоха някои от по-видните български поети.

Много от песните имат истински художествени достойнства. Наред с досегашните по-значителни обработки и някои от песните на Георги Минев биха могли да послужат за сравнително изучаване на народната и личната художествена песен.

Има късове, които напомнят песните на Хайне. В тях блика силно чувство, трепет и сърдечност.

в. „Литературен час”, г. 2, 04.12.1935 г.