ПЕСЕН
ПЕСЕН
Додяло ми е, майчице,
по чужди села да бродя,
при чорбаджии омразни
аргатин пусто да ходя!
Хората, майко, охолни,
туй милост, що е, не знаят,
кат псе не жалят сирмаха,
за мойта младост нехаят.
- Кажи ми какво, сине ле,
за теб да сторя горкана,
когато и от татко ти
имане не ти остана?
Овците - мъка отгледна -
през гладна зима измряха,
а ниви чудо хубави
за борч - давнина - земаха.
——————————
сп. „Пчелица”, г. 4, кн. 8, 1 август 1919 г.
ПРОЛЕТТА
Пролетта - дивноприказна фея,
на каляска, с лазурен алков, -
долетя и флага бял люлее
на възторга тържествен и нов.
Небосводът в аркада висока,
планината в огромен сапфир,
и гората в шир зеленоока
тя превърна, облъхна ги с мир.
По градини, в поляни, в безкрая
пъстроцветни килими постла,
заплени и очите в омая,
на мечтите донесе крила…
——————————
сп. „Родна нива”, кн. 8, 1928-1929 г.
ВЕЛИКИЯТ СКУЛПТОР
Таз нощ, в студа и в тъмнината
невидим скулптор слезе на земята
и тихо, без да го узнаят,
навредом чудеса извая.
Прозорците извеза със цветя,
с пера и сребърни листа.
Дървета голи украси
с изящно блеснали реси.
Къщя и улици наметна
с дебел чист сняг: и всичко светна.
И както той невидим слезна,
така невидим пак изчезна.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 3, 1933-1934 г.
БОЖИЯТА КНИГА
Високо, в светла нощ, над нас
разтваря се голяма книга:
в мълчание на чуден час
тя само с поглед се достига.
По страниците й звезди
писмото са на слово свето.
Проблясва, грее и трепти.
Таз дивна книга е небето.
Деца, за да сте вий добри
и нея за да разберете,
след дневни трудове, игри,
учете се да я четете!
——————————
в. „Детска книга”, бр. 3, 1937 г.
МАЙКА
Радост в наший дом настава,
щом зората затрепти,
и душата ни запява:
Майко, радостта си ти!
Слънце лъчезарно грее,
светъл дух над нас лети,
в светло чувство ни люлее:
Майко, слънцето си ти!
Вяра бодра нас окриля
и в очите ни блести,
дава смелост, нови сили:
Майко, вярата си ти!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1941-1942 г.
СНЯГ
Наваля чудесен
сняг от небесата:
сякаш знак магесен
залюля земята.
И на царство бяло
портите разтвори,
в бял цвят разцъфтяло,
в чистите простори.
Покриви и къщи
преспи ги покриха,
на палати същи
те се промениха.
Стрехи и комини
виж, се извишават,
дворове, градини
не се разпознават.
Всичките дървета
в кичури са бели,
в тишината света
клонове навели.
На кубета стройни
там едни приличат,
други пък, безбройни,
в сняг зад тях изничат.
Всичко сън сънува:
снежна гугла има,
празник свой празнува
белоснежна зима.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 5, 1942-1943 г.
ЧЕШМА
Под асмата у дома
има мраморна чешма.
Струя от чучура пее
и на слънцето сребрее.
А от близкий храст зелен
слуша славей спотаен.
Щом я чува, затрептява,
почва нея да надпява.
Пей, пей, хубава чешма,
под зелената асма!
Нека струята сребрее,
нека славея надпее!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1942-1943 г.
КОКИЧЕ
Иди си, снежна зима!
Спри ледни студове!
Виж колко грижа има
в села и градове!
Сироти клети мръзнат
без подслон, в нищета.
Дечица малки зъзнат
без огън, през нощта.
Дошло съм да те моля
с наведено челце
за тяхната неволя,
за милост, от сърце.
Те чакат слънце щедро
света да промени,
да светне време ведро,
да грейнат топли дни.
В сняг рано аз поникнах
от майчина сълза
и пролетта обикнах,
и сини небеса.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1942-1943 г.
ЕСЕН
Мина топло лято,
жетва, труд и песен.
Без шум над полето
дойде жълта есен.
Лозници, градини
от плод червенеят.
Слънчоглед, гиргини
над огради греят.
Щъркелите бели
в строй се наредиха,
в южните предели
поглед устремиха.
След тях ластовички
в ято се събраха
и водач на всички
шумно си избраха.
Трепнаха крилата.
Пустота настана.
Ясно, в тишината,
син трепти Балкана.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1945-1946 г.
