Десанка Максимович

Десанка Максимович (16.05. 1898, село Рабровица - 11.02. 1993, Белград) е сръбска писателка и преводачка. Родена като седмо, най-голямо, дете в семейство на селски учител, който писал поезия за деца и пиеси за юношите. Прекарва детството си в сръбското село Бранковина, където баба й - добра разказвачка - й открива света на народните песни и приказки. Завършва гимназия в град Валево. През 1914 г. баща й умира от тиф. През 1919 г. пристига в Белград. Завършва философския факултет на Белградския университет (1924), после учи в Сорбоната, където защитава дисертация за Жана д’Арк. Преподавала сръбски език в женски гимназии. През 1933 г. се омъжва за руския емигрант Сергей Сластиков. Публикува от 1920 г. Дебютният й поетичен сборник „Стихотворения” се появява през 1924 г., той е последван над двадесет сборника със стихове, разкази и романи - „Отворен прозорец” (1954), „Бунтовната класа” (1960), „Да не се забравя” (1969). В ранното й творчество (сборниците „Стихотворения”, 1924, „Градината на детството”, 1928, „Зеленият витяз”, 1930) преобладава любовната и пейзажна лирика. В „Нови стихотворения” (1936) широко са представени и социалните теми. През Втората световна война в редица творби предава патоса от мъжествената съпротива на сръбския народ срещу фашизма. В следвоенните години издава сборниците със стихове „Поетът и родният край” (1946), „Мирисът на земята” (1955), „Пленникът на съня” (1960), „Говори тихо” (1961), „Искам помилване” (1964), „Нямам повече време” (1973), „Летопис за потомците на Перун” (1976), „Стихове от Норвегия” (1976), „Избрани стихове” (1980), „Слово за любовта” (1983), „Ще помня всичко” (1988). Удостоявана с редица литературни награди. Член на Сръбската академия на науките и изкуствата (1959). Автор на широко известна патриотична и любовна лирика, в която следва класическата традиция. Превежда руска, полска, словенска и др. поезия. Автор на над 30 книги в стихове и проза за деца. През 1933 г. превежда на сръбски език цикъл стихове за деца от наши поети, а през 1949 г. - Ботеви стихотворения. От 1935 г. е превеждана на български език, а след 09.09.1944 г. голям брой нейни стихотворения са печатани в периодиката ни. През 1945 г. пише стихотворения към българския народ и към българските писатели, които посещават Белград непосредствено след освобождението му. Самата тя посещава страната ни през 1935 г. и 1946 г. У нас става носител на ордените „Дамски кръст” (1946) и на „Кирил и Методий” първа степен. Почетен гражданин на Крагуевац. У нас е публикувана книгата й „Мирисът на земята. Избрана лирика” (НК, 1963) в превод на Елисавета Багряна, Димитър Пантелеев и Иван Коларов.


Публикации:


Поезия:

БЕЗИМЕННА СЕЛСКА РЕКА/ превод: Красимира Василева/ брой 41 юни 2012

ОБЕЩА НИ ДА БЪДЕШ ВЕЧНА/ превод: Иван Коларов/ брой 42 юли 2012

СТАРИННА МОМИНСКА ПЕСЕН/ превод: Елисавета Багряна/ брой 44 октомври 2012

ЛЮБОВ/ превод: Иван Коларов/ брой 45 ноември 2012

ЗА БОЖИЯ СЪД/ превод: Първан Стефанов/ брой 63 юни 2014

МОЛИТВА НА СЪРНАТА/ превод: Бленика/ брой 70 февруари 2015

БОГОМИЛСКА МОЛИТВА/ превод: Бленика/ брой 73 май 2015

КРАЯТ НА ЛЯТОТО/ превод: Иван Коларов/ брой 76 септември 2015

БОЯЗЪН/ превод: Първан Стефанов/ брой 104 март 2018

КОПНЕЖ/ превод: Борис Младенов/ брой 106 май 2018

ГЛАСОВЕТЕ НА НОЩТА/ превод: Елка Няголова/ брой 114 февруари 2019


Проза:

СМЪРТТА НА ЛИСТАТА/ превод: Г. Пановски/ брой 100 ноември 2017