Десанка Максимович

превод: Красимира Василева

Заплетени са речните ръкави във полето,
а между тях са островчетата от пясък.
Но неизвестна е рекичката и ето
че името й никога не произнасят.

На картите ни тя не е нанесена,
и все пак си пътува весело.
А тихият й водопад се лее,
безименен, той радостно живее,
макар че никой тук не знае
къде родена е, къде е краят й.

Подобно дивна песничка звучи,
но кой е авторът й - времето мълчи,
сякаш че е неподписана картина.
Ала намира се и нейният секрет
във земните дела тъй сложни.
И по-звънлива е от песен на поет,
и по-красива от картина на художник.