Пенка Иванова

Едва ли някой може предварително да знае колко време му е отредено да бъде на тази земя, но си мисля, че по-уравновесените личности, по-добрите хора живеят по-дълго.

Като сръбската поетеса Десанка Максимович.

С  Десанка известно време поддържахме връзка под формата на епистоларна комуникация… Това бе добре за мен, защото винаги ми е било много по-лесно да се изразявам, да споделям нещо в писмен вид.

В преводите на писмата от Максимович, отначало ми помагаше М. Стойчев, който от много години живее в България.

Веднъж един познат ми каза, че ще ходи в Белград. Споменах пред него за кореспонденцията ни с Максимович. Той прояви интерес и прие молбата ми да я потърси.

Дадох му писмо, адресирано до нея… Отишло момчето /тогава току-що завършило журналистика/ на посочения адрес, но съседка на Десанка го информирала, че до края на лятото - поетесата ще отсъства от града. Младежът видимо останал много разочарован, като разбрал това.

- Ако нямате против, аз мога да я уведомя за вашето идване и да й предам писмото - успокоила го жената.

И когато той се върна, ми каза:

- Имах голямо желание да се запозная с Максимович, но…

Все пак  оставил писмото при непознатата млада дама и тя много скоро го препратила на Десанка, която ми писа, че го е получила.

Уведоми ме, че до края на август ще бъде край Адриатическо море, на Которския залив - Boka Kotorska. Тогава - Сръбско, преди да бъде обявена независимостта на Черна гора.

Улучила добро време! Планина, море - където може да се  работи и отмаря… ,,Пиши бугарски, али читко!” - напомни ми Максимович, която като преводач се справя много добре и с българския език.

Въпреки езиковите и етнически различия, хора с еднакви интереси винаги могат да  се разберат. Но - словото трябва да бъде истината.

Десанка Максимович е една от връзките между българската и сръбската литература.

Силно впечатлени от нейното творчество много български, наши автори-преводачи ни дават възможност да се запознаем с нейната поезия…

Обичта към Десанка е характерна не само за нейните съвременници. Тя е показателна и днес. Не случайно млади инициатори, почитатели на Максимович разпространяват, поставят на видно място по спирките в Белград нейни стихове, за да могат повече хора докато чакат - да прочетат нещичко от нея, да се докоснат непринудено до нейното творчество, до прекрасната й лирика.

Популярността й сред децата, които учат в училище, което носи нейното име е още по-значима. Това са учениците от гр. Валево - недалеч от родното й село Рабровица; от основно училище „Десанка Максимович” - Белград; от училището в град Нови пазар - област Санджак - Сърбия, у които се възпитават добродетели, характерни за Десанка: скромност, родолюбие, всеотдайност… А децата от Нови пазар със своите  „Малки ръчички”  работят заедно върху създаването на Голямо сърце, чиято цел е: „Да напомни на всеки минувач, който го вижда - къде точно се крие  същността на всичко.”

„Човек е велика тайна!”- пише един латвийски поет.

Тайната на Десанка, нейната сила е в нейното творчество.

От поезията й, а и от писмата се вижда, че тя е неподражаема, непосредствена и много мъдра. В никакъв случай не може да бъде подведена.

Дали е щастлива? За нас е въпрос, но Десанка е убедена, че „щастието радва, докато се чака” -  многократно е подчертавала това тя в творчеството си.

Всички ние ще бъдем по-спокойни, по-щастливи когато, „кротко се спусне мирът” на Земята.

Мирът - толкова желан от всички нас в тези неспокойни времена, в които не може да се разбере у кого е огнивото и у кого е бензинът.

Не всеки би отложил личното си щастие за по-късно, но всеотдайната, добронамерена Десанка го е направила. Останали рано без опора, без Михалко Максимович, не било леко на Драга /Драгиня/ - майката на Десанка да отглежда многолюдната си челяд. Десанка не остава безучастна. Поема грижите до израстването на по-малките от нея дечица в семейството, но никога не е съжалявала за това. Напротив! Това, както и детството прекарано в село Бранковине при нейната баба, много й е помогнало в творчеството й за деца - споделяла е тя с мен.

Не съм пристрастена към архивите. Не винаги съхранявам, но все пак е останало нещичко при мен от Десанка. Разглеждам днес някои от илюстрованите картички получени от нея, незнайно как запазени във времето и ми става драго, че имах възможност да се докосна до неповторимата Максимович.

Въпреки несгодите, през които преминава - Десанка Максимович успява да заеме достойно място в този живот, в литературата, в сърцата на своите почитатели по света.