Десанка Максимович

превод: Иван Рудников

Това стана в една земя на селяни
на Балканите в скута,
жестоко бяха разстреляни
стотици ученици
в една и съща минута.
В една и съща година
те всички бяха родени,
задружно ученическите им дни минаха,
на едни и същи празници
ги водеха, в строй наредени,
от едни и същи болести ги пазеха,
и всички в един и същи ден загинаха.

Това стана в една земя на селяни
на Балканите в скута,
жестоко бяха разстреляни
стотици ученици
в една и съща минута.

А петдесет и пет минути
преди смъртния миг
седяха на чиновете
ученик до ученик
и едни и същи задачи тежки
решаваха: колко километра може
един пътник, ако пеш ги…
и така нататък.
За едни и същи числа мислеха
момчета и девойки
и по тетрадките в школските чанти
безсмислено лежаха безброй
шестици и двойки.
Шепа, едни и същи сънища,
и тайни -
съзаклятнически и любовни,
криеха на джобовете си в дъната.
И на всеки се струваше,
че дълго,
че много дълго
ще тича под синевата,
додето не стигне всички свои мечти
на земята.

Това стана в една земя на селяни
на Балканите в скута,
жестоко бяха разстреляни
стотици ученици
в една и съща минута.

Младежи на дълги редици
хванаха се ръка за ръка
и в последния си учебен час
на разстрел тръгнаха в строй,
сякаш не знаеха смъртта какво е.
Другари на дълги редици
в един и същи миг тръгнаха
към вечното безсмъртие свое.

——————–

Бележка:

В град Крагуевац (СФР Югославия) през 1941 г. немските окупатори са разстреляли учениците от гимназията заедно с учителите. На директора, като най-възрастен, било предложено от палачите да бъде освободен, но той категорично отказал, прегърнал своите ученици и споделил участта на младите патриоти. бел. прев.