Десанка Максимович

превод: Бленика

O, Боже на мира, слез в домовете на нашите жупани,
влез във сърцата им, с чиличени брони покрити.
Слез над техните кули от камък,
Боже на светлината, на деня и на звездите.

Не давай пъкления дух на мрака и войната
да може ръцете ти сяйни да свърже.
Ще се изпълнят със стон нощта и тишината,
всяка капчица въздух - със сълзи.

Като змейове, наизлезли от пещерите,
ще се втурнат по колибите викове бранни,
острият меч ще се пречупва в гърдите,
кръв ще се смесва с пръстта разорана.

Град от копия по ливадите свежи ще пада,
като мълнии ще се чупят над тях стрелите,
а когато отмине боят безпощаден -
с бели цветчета ще е земята зарита.

А над черните трупове, що тревата прикрива,
прилетели орли ще късат със стръв.
Боже на мира, ти знаеш, че не бива
да сгазим даже дребния чръв.

Ти знаеш, че кръвта на ближния е свята
като капката вино от Христовий потир.
Спусни се ти над планините и полята,
о, Боже на вечния мир!

Изтръгни като бурен от ръцете ни нашите копия,
притъпи острилото на нашия меч!
Нека мирно на нивата девойката трупа снопи,
пътникът мирно да мине по пътя далечен.

Нека совата спи спокойно в хралупата на дъбът,
нека кръв не размътва реките пенливи,
нека свободно в полята цветята растат,
да зреят под слънцето жълтите ниви.

Нека орачът с мир своите ниви утрин оре!
Нека кротко се спусне мирът, като горската свила,
що пада над октомврийските златни гори
и над олтара на богомила.

в. „Литературен час”, г. 2., 23.10.1935 г.