Десанка Максимович

превод: Бленика

Обърната на изток,
сърната, коленичила под бора,
се моли със молитвата на звяра,
без да говори.

От утринната светлина
очите й блестят червени,
не вижда около си нищо -
ни дървеса, ни езеро,
ни мене.

Години хиляди са изградили
високия й храм,
ваял е стълбовете в него
Господ сам.

Застлал е с мъх той
камъните голи -
да има де
сърната да се моли.

Обърната на изток, тя се моли
с издигната глава нагоре -
да бъде мека зимата
и право да расте нагоре борът.

И ново дърво да израсне
там, дето старото изсъхва,
и езерото никога
да не пресъхва.

Зората сутрин да е ясна,
в гората да не пада гръм.
Обърната на изток, тя се моли
за своя дом.

А вред - на боровете от кората,
във горския храм,
мирише на смола и на тамян…
И докато тя се моли - свещ
държи й Господ сам.