СТАРИННА МОМИНСКА ПЕСЕН
превод: Елисавета Багряна
СТАРИННА МОМИНСКА ПЕСЕН
Колкото са звездите на небето
и всичките да са мои очи,
не бих могла да му се нагледам.
Колкото са клони в гората
и всичките да са мои ръце,
не бих могла да му се намилвам.
Колкото са реки на земята
и всичките ромон да ми дадат,
не бих могла да му се напия.
Колкото са птиците на тоз свят
и всичките девойки да станат,
пак за него не би били доста.
Колкото са скали в планината
и да легнат всички на гръдта ми,
пак не би ми било толкоз тежко.
САМО ПТИЦИТЕ СЕ ОТЗОВАХА
С целия си глас за помощ виках,
само птиците се отзоваха
и слетяха се от клони и от облаци.
Може би си мислеха, че съм гугутка,
натъжила се от пролетта,
може би викът ми им се стори
лястовичи писък,
сипкина тревога,
може би те мислеха, че аз съм пойна птица
в ястребови нокти.
Само птиците се отзоваха
и настръхнали, като в гнездо горещо,
те влетяха в моите недра.
Може би си мислеха, че е сърцето ми
от пожар обзета млада птичка.
