ЧОВЕКЪТ
превод: Елисавета Багряна
ЧОВЕКЪТ
Знаех в своето детинство птичка
със сърце по-малко и от лешник,
а след три дни само
тя умря от скръб, когато
хората отнеха й гнездото
и гората.
Спомням си как кучето ни старо
гледаше печално
и намери сили
да се вкочани от жалост,
след като ръката, от която
получаваше милувка, удар, кокал,
нямаше я вече на земята.
А пък ето, преживях смъртта аз
на любими хора,
не един приятел скъп загубих
в бездната на мрака,
преживях и клеветата низка,
и предателството, и разлъките -
и живея пак, и светлина и слънце
още ми се искат.
РЕЛИГИЯТА НА СКЪРБЯЩИТЕ
Твойта благост и оттам е с мене,
и оттам сияе.
всичкото добро,
което срещна
днес в живота, зная -
твоята любов е.
Вярвам: на лицата на добрите хора
ти усмивката към съгряваш;
вечно дириш
пътища, пътеки -
през разделящата
граница
да ме навестяваш.
Мисля: ти на пътя ми изпращаш
дните светли, милостта сърдечна
и в очите на онези, дето
ме обичат -
твойта милост
свети.
Нечии ръце ли ме погалят
и се сложат с благослов на мене,
мисля вечно -
твоите ръце са
върху мен прострени.
Вярвам, че от твойте чисти пръсти
всичките ми дни са изтъкани,
че без твойта воля
нищо тук не става -
нито мръква,
нито зазорява
тук без твое знание.
ВЯРВАМ
За последен път пред стар иконостас застанах
и се изповядах, шепнейки:
вярвам в пролетта на любовта и в нейния порой,
вярвам в красотата на небето,
вярвам в душата на дъгата, изгрева и залеза,
вярвам в скритите антени на мечтите ми,
вярвам в трепета, предчувствието и загатването,
вярвам в смътните звучения,
вярвам в болките, които утрото лекува,
вярвам в лесно наранимите сърца,
вярвам в омагьосаните спомени на детството,
вярвам в радостта на опрощаването,
вярвам в беззлобността на хора, на змии и зверове,
вярвам в невинността на първите ни грехове,
вярвам в часовника, що бие вдън земята,
вярвам в духове, живеещи в усмивките,
вярвам във всемира на сърца, които се пробуждат,
вярвам в невъзвратността, в раздяла край вода,
вярвам във реката на забравата и нейната безкрайност.
ОТГОВОР НА СЪВРЕМЕННИКА
Да, все по-рядко песни за любов аз пиша
и все по-рядко млади гласове в тях има.
Говоря днес и неща такива,
които според някои не бива
да се говорят в стихове и рима.
Ала защо се на това ти чудиш?
Та всяко време има своя песен.
Та сипката и дроздът пеят най-различното,
а същите певеци напролет и наесен
не пеят все еднакво мелодично.
Когато днес за село песни пея,
стоят зад всяка моя песен селски хора,
зад всеки стих за изгрев - селско утро ясно.
За тях ествествено е аз да ви говоря,
че детските години най-прекрасни
прекарах между селяни, на село.
И пиша стихове за тях, защото
делила съм с тях радости и мъки,
а не по някакви поръки
на попа или пък на политика.
И любовта на село в моите стихотворения,
това е нежността прастара и велика
на женското сърце към угнетения.
Аз имам право за селяците да пея.
От тях, преди ботаниката, се научих
на къра всеки стрък да разпознавам.
Край тях разбрах живота на полята,
на семето, на снопа, на земята.
За нивите да пея имам право,
че да копая и да жъна аз умея.
И нека други пишат за избрани,
и с думи най-отбрани да говорят.
Не се срамя, че стиховете мои
разбират много и различни хора,
били те млади или стари,
поети и деца, и надничари.
