Десанка Максимович

превод: Елка Няголова

Събра звуци страшни отново нощта,
зли вълци из шумата вият злокобно
и сова гадае съдбата синкопно,
а старци пред смърт се прощават.

Фучат и тополите - вретена тъмни,
и кършат се клони дълги и сухи,
досущ като вълци доловете глухо
бучат, заглушават с водите си тътена.

Искра даже няма в местата познати,
небето е тъмна, дълбока яма,
и мрак само, друго в гнездата няма.

Просветва единствено сърцето изпатило -
със мъртви отблясъци, болно, безпътно…
Събития страшни гората изпълват.