УМОРА
превод: Калина Малина
Веч стига живот.
Познавам го както и родното село,
и родния напев провлечен безкрайно.
Мои младини, младини, и очите ми сияйни
са мъртви, тъй както на месеца хладното чело.
Познавам скръбта,
тъй както девойка скамейката, дето в блян
седяла е често със своя обичен.
Животе, животе мой с листи накичен,
от сълзи и нощни минути излян.
Веч стига любов.
Познавам й залъка черен,
с отрова приготвен и с много съмнения.
Веч стига любов и надежда, и слънце, копнеж,
тъй морни са, морни усмивките, моя вървеж.
Веч стига живот.
Нищожен и празен е, сякаш паница
на някоя бедна софра.
И нека Бог вдигне веч сабля в десница
над моите сънища, мойте дела.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 219, 28.01.1934 г.
