ВЕЧЕР
превод: Стоян Георгиев
ВЕЧЕР
Овчици спят в планинска падина,
като че бели спомени в душата;
там бдят елхи, облечени в позлата
и облаци развяват знамена.
Копнеж за мир гърдите ми обля,
по-тих от вечерта в самотна стая;
отпущам си ръцете и с омая
аз гледам в сън унесени поля.
Бих искала да бъда спомен тих
или поле, или в гората стадо,
доволно ми блужда сърцето младо,
доволно бях жена: мечтах, любих!
Да стихна като стадо в падина,
подобно спомените бели, вечни;
край мен да бдят елхите всяка вечер
и облаци да веят знамена…
ЩЕ ИДА ПРИ ПАСТИРИТЕ
Пред моя край при пастири жаднея
да ида: там, при пастири, в леса.
Родена съм стадата да паса,
сред горски мир самичка да живея.
Доволна съм от малката кошара,
сърцето ми за повече нехай;
като кавал и моят стих ридай,
и тъжно пея аз като овчаря.
И моят дух копней за пущинак;
летя далеч от градове, машини;
планински извор чист сред горски мрак
по-сладък е за мен от чаша вино.
Пред моя край овчарка ще отида,
хей там, при пастирите в планината!
Да спи в снега жадува мойта гръд
и да умра с овчарска свята смърт,
а облаци над мен покров да мятат…
——————-
в. „Светлоструй”, г. 10, бр. 1, 1937 г.
