ЛЮБОВ
превод: Стоян Георгиев
ЛЮБОВ
За тебе нося мисъл бисерна и свята.
Защо и откога? - Сърцето ми не знай.
Като свещен годежен пръстен на ръката
тя кръгла е; начало няма, нито край…
В душата ми владей всемощно тая мисъл
и този свят превръща в дивен блян:
на всичко във света дарява чар и смисъл,
и радост, и сълзи едничка буди в мен.
Тя прави моя взор красив, мечтите - нежни;
над мене кротко падат нейните зари
подобно в тиха вечер сенките безбрежни
над морните поля, пътеки и гори…
ЩАСТИЕ
С часовника не меря вече дните
или по слънчевия огнен знак;
за мен е ден, щом видя му очите,
а нощ - когато си отиде пак.
Не меря мойто щастие с наслади,
ни с блян, що топли и сияй;
щастлива съм, кога мълчиме страдни,
когато в нас едно сърце ридай…
Не жаля, че неспирните години
ще глътнат всеки жизнен пламък в мен:
о, нека страст и младост да отмине -
край мене спрял е той, опиянен.
——————————
в. „Литературен час”, г. 7, 17.04.1935 г.
