Вадим Кожинов

превод: Литературен свят

откъс от книгата „Истината за сталинските репресии”

Когато тази глава от моето съчинение вече беше дадена за набор (става дума за първа глава на книгата на автора „Истината за сталинските репресии” бел. прев.), на книжните щандове се появи книгата на Уолтър Лакър “Черната сотня. Произход на руския фашизъм”, издадена в Москва “с подкрепата” на прословутия “Фонд Сорос”. Благодарения на тази «подкрепа» книгата е излязла в немалък за днешните условия тираж и се продава на доста ниска цена. Затова би било неправилно да се премълчи за нея в това съчинение.

Нещо подобно на фашизъм, несъмнено, е имало място в Русия през XX век. Така например, на 17 септември 1918 г. в един от най-влиятелните тогава вестници, “Северна комуна”, било публикувано следното безпрецедентно искане на члена на ЦК на РКП(б) и председател на Петросъвета Г. Е. Зиновиев (от 1919 г. - ръководител на Коминтерна): “Ние трябва да увлечем след себе си деветдесет милиона от стоте, населяващи Съветска Русия. С останалите не трябва да се говори - те трябва да бъдат унищожени”. И, както бе показано по-горе, през следващите четири години жертвите станали дори два пъти повече - около 20 (а не 10) милиона…

Но Лакър не споменава за това и се опитва да съзре фашизъм в съвсем други явления; освен това той го определя още в самото заглавие на книгата като «руски». Основите на този фашизъм е заложил, както твърди Лакър, Съюзът на руския народ, който, оказва се, изповядвал «расизъм», както и впоследствие германските фашисти.

Написвайки това, Лакър, по всяка вероятност се е изплашил, че лъжливостта на твърденията му ще бъде твърде очевидна и е сметнал за нужно да направи уговорка: “Чистокръвен, примитивен расизъм не е можело да се внедри в страна, в която половината от населението е била от неруски произход… Можело е да се вземе курс към изгнание или унищожение на всички неруснаци, но такова решение би било твърде радикално за партия, която макар и вървяща към фашизъм, е била още далече от тези неясни цели” (с. 64-65).

И така, Съюзът на руския народ изобщо жадувал да изгони или да унищожи “всички неруснаци”, но още не бил доузрял за това; а имало, така да се каже, и обективно препятствие: половината от населението на Империята съставлявали “неруснаци”.

Какво да се каже по този повод? Провъзгласяването на половината от населението на Империята за «неруснаци» е фалшификация, груба дори и за нивото на Лакър. Та нали всеки що-годе запознат с проблема човек знае, че за Съюза на руския народ «руснаци» били в еднаква степен всичките три източнославянски племена, нещо повече - най-многобройните привърженици на Съюза били сред малорусите-украинци.

И затова руснаците (великоруси, малоруси и белоруси) съставлявали не 50, а около 70 процента от населението на страната.

А може би Лакър е прав по отношение на останалите 30 процента, и Съюзът на руския народ ако и да не ги е унищожавал, то във всеки случай, се е отнасял към тях като към враждебни чужденци? Забавно е, че самият Лакър веднага се самоопровергава.

Иска му се да дискредитира черносотненците във всички възможни аспекти, и стремейки се да покаже националната им «несъстоятелност», той съобщава, че немалко видни деятели на черносотненците “били от неруски произход: Пуришкевич, Грингмут, Бутми де Кацман, Крушеван, генерал Каулбарс, Левендал, Енгелгард, Плеве, Пеликан, генерал Ранд, Рихтер-Шванебах и други” (с. 69).

Изброяването на такива неруски лидери на черносотненството може да продължава и продължава. Но как да се съвмести това с «расизма» - или поне с национализма - на Съюза на руския народ? Що за националисти са това, които си избират за вождове многобройни хора от друг национален произход?

Впрочем към изцяло лъжливата книга на Лакър ще се върнем пак; но тук не може да не се спомене за разсъжденията му за руското масонство през XX век, тъй като аз подробно разглеждам тази тема.

Лакър не отрича (а това е и невъзможно) съществуването на масоните в революционна Русия, но без никакви аргументи твърди, че те не са играли каквато и да е съществена роля. Тяхната «мисия» във Февруари била измислица на няколко емигранти и съвременни руски историци. Трудно е да се повярва, че Лакър нищо не знае за цяла поредица от трудове на западни историци (Л. Хаймсон, Б. Нортън, Н. Смит, Б. Елкин и др.), стигнали всъщност до същите изводи, както и руските им колеги. Пред нас пак е съзнателна лъжа.

Впрочем това е обикновен «похват» на Лакър. Така например, той споменава колективния труд “Погроми: противоеврейско насилие в най-новата руска история”, издаден през 1992 г. в Кембриджкия университет (писал съм за него; вж. “Наш современник”, 1994, N 8, с. 138-140), и дори му дава висока оценка: “Задълбочено изследване за причините и обстоятелствата на погромите” (с. 56). В този труд е показано, в частност, че черносотенците съвсем не са вършили погроми. Но Лакър само след две страници безпардонно пише, че Н.Е. Марков планирал “в бъдещи погроми да загинат всички евреи, до последния” (с. 59).

Но на какви основания Лакър отхвърля всички многобройни изследвания за ролята на масонството във Февруарската революция?

Много просто: той цитира написаната още през 1981 г. книга на войнстващия съветски историк А. Я. Аврех “Масонство и революция”, която уж съдържала истината от последна инстанция (с. 20).

От книгата на Аврех може да се научи, че историците, говорещи за ролята на масонството, “практически отхвърлят марксистко-ленинската концепция за развитието на революционния процес в Русия”. Това действително е така, и Аврех - след “академик И. И. Минц”, чиято статия той почтително цитира в своята книга, - се хвърля да защитава тази концепция.

Така че Лакър - иска го или не - се оказва съмишленик на Аврех и Минц. Могат да възразят, че в книгата на Лакър има нападки срещу едни или други комунисти. Това действително е така, но с едно във висша степен многозначително уточнение: на Лакър не се харесват онези комунисти, които макар и в някаква степен са склонни към патриотизъм.

Истинският враг за Лакър съвсем не е комунизмът (във всеки смисъл на тази дума), а Русия. И това е необходимо да бъде осъзнато от всеки, който вземе в ръце неговата книга - както впрочем и много други западни съчинения за Русия…