Дмитрий Горбатов

превод: Татяна Любенова

На 25 януари 2001 година почина Вадим Валерианович Кожинов - уникална, знакова фигура в руската култура на миналия век: семиотик, историк и филолог; верен ученик, страстен поклонник и горещ пропагандист на М. М. Бахтин; тънък изследовател на руската литература от ХІХ век и автор на най-хубавата в Русия биография на Тютчев.

Освен това, на Кожинов принадлежи най-оригиналното изследване върху руската народна епична песен: той фактически първи видя дълбоката връзка на ранния героичен епос на Русия със златния век на руската литература и отчетливо очерта тази величествена арка, продължаваща хиляда години.

В определен смисъл Кожинов беше жертвен човек и неговата жертва е твърде типична в контекста на руската култура. Той би могъл да напише много повече блестящи трудове, които биха прославили родната хуманитарна наука. Но той предпочете публицистиката - хвърляйки се в защита на това, което му беше скъпо и загубата на което той би преживял като крушение на собствената си съвест.

Кожинов беше славянофил и патриот - в най-висшия смисъл на тези определения. Но неговият патриотизъм никога не придоби шовинистичен оттенък. Основната идея на Кожинов: Русия, първо, е мощна и самобитна цивилизационна сила, и второ, тя е неотделима част от световната история. (Именно поради това славянофилството на Кожинов не му пречеше да уважава и неудържимото западничество на Чаадаев, и олимпийската  самотност на Вернадски, искрено възхищавайки се и от двамата.)

Мисълта на Кожинов-философа винаги е била свободна от каквато и да е идеология. Именно поради това той в еднаква степен бе дисидент и през 60-70-те, и през 80-90-те години на миналия век, когато руското обществено съзнание направи пълен завой на 180 градуса (впрочем, завой, предвиден и дълбоко осъзнат от Кожинов - за разлика от колегите му „перестройчици”).

Смешно и едновременно тъжно е да видиш, че трудовете на този голям мислител се издават и разпространяват сега под егидата на “десния” политически лагер: Кожинов никога не е бил нито ляв, нито десен. Трагична фигура, апокалиптична личност - той винаги е бил сам за себе си, винаги самотен. И този факт, че неговите дълбоки и верни идеи лъжливо се експлоатират от днешните “десни”, е в резултат единствено на това, че хората от отсрещния лагер вече 15 години са безнадеждно са затънали в перестройка политическа, а и досега не са способни на перестройка духовна.

Последният период от живота на Кожинов е ознаменуван с истинско преследване. За това, че Русия има свой собствен цивилизационен път, писателят с пълен глас заговори в края на 80-те години - именно в момента, когато това не беше толкова на мода, но и направо враждебно на “генералната линия на партията”. Името на Кожинов веднага бе обкръжено с гнусна демагогия и са малко тези, които тогава намериха свободно време да се обърнат непосредствено към неговите текстове. Той яростно спореше за Русия, за миналата й, настояща и бъдеща съдба. И сега тези хора - “ръководителите на перестройката” - ние тихичко започваме да забравяме, а за Кожинов - да си спомняме. Да си го спомняме - и за първи път истински да оценим упорития му исторически поглед и дълбока прозорливост.

Най-гнусният похват в гонението на Кожинов беше обвиняването му в антисемитизъм - довод, както е известно “последен и решителен”. И на него - истинският руски интелигент - дори му се налагаше да се оправдава. Познавайки същността на възгледите и позициите на Кожинов, такива оправдания ни се струват нелепи, но малко са тези, които тогава познаваха добре възгледите му подробно: основните историко-публицистични трудове на писателя бяха окончателно оформени и публикувани едва в края на 90-те години на миналия век. Разбирането на тези трудове вече постепенно стига до читателите, но оригинална и всестранна оценка на тяхното непреходно значение е въпрос на бъдещето. За щастие, вече не толкова далечното.

http://www.lebed.com/, № 256, 27.01.2002 г.