Вадим Кожинов

превод: Литературен свят

През миналата година се навършиха 55 години от деня на Победата във Великата Отечествена война и, напълно естествено, беше публикувана цяла поредица от книги и статии, посветени на тази трагична и героична епопея на нашия народ.

Има основания да се предполага, че такива публикации ще се появят и през тази година, когато се навършват 60 години от деня на началото на войната. Във връзка с това смятам извънредно важно да обърна внимание върху съдържащото се в някои книги и статии през 2000 г. неадекватно (ако се изразим по-меко) тълкуване на един много съществен документ от 15 май 1941 г., т. е. само тридесет и седем дни до началото на войната.

Този документ, наричащ се “Съображения по плана за стратегическо разгръщане на силите на Съветския Съюз в случай на война с Германия и нейните съюзници” бил написан (на ръка) от тогавашния заместник-началник на оперативното управление на Генералния щаб А. М. Василевски, редактиран (впрочем, в много малка степен) от заместник-началника на Генералния щаб Н. Ф. Ватутин, и, както е посочено в него,  трябвало да бъде подписан от народния комисар по отбраната С. К. Тимошенко и началника на Генералния щаб Г. К. Жуков.

Макар че подписи под документа липсват (а той с цел секретност бил написан в един-единствен екземпляр), много историци - може би даже повечето от тях - смятат, че той станал ръководство за действие. С това може по принцип да се съгласим (по-долу ще стане дума защо). Но съвсем друг въпрос е тълкованието на смисъла на документа. За съжаление, редица историци вече в продължение на няколко години се опитват да го интерпретират като програма за нападение на СССР срещу Германия, което, казват, не се състояло само защото Германия ни нападнала първа.

Особено огорчава, че тази трактовка на “Съображенията…” на А. М. Василевски се съдържа дори в много солидната и старателно документирана книга на М. И. Мелтюхов “Пропуснатият шанс на Сталин. Съветският Съюз и борбата за Европа: 1939-1941″ (М.: “Вече”, 2000, с. 414).

Наистина, не може да не се каже, че в друга книга, излязла през тази година в същото плодотворно работещо издателство “Вече” - книгата на ветерана от войната (и, впрочем, непосредствен участник в пленяването на германския фелдмаршал фон Паулус при Сталинград) Л. А. Безименски “Хитлер и Сталин преди схватката” тази версия убедително е опровергана. И нали всъщност, в текста на написаните от А. М. Василевски “Съображения…” няма нито една дума, която може да се разбере като израз за ориентация към превантивна войн, и остава изводът, че историците, тълкуващи този документ по подобен начин, някак “хипнотично” са повлияни от издадената в 1992 г. сензационна книжка “Ледоразбивачът” на Резун - “Суворов”, според която СССР се канел да нападне Германия на 6 юли 1941 г., но последната го направила две седмици по-рано.

Още в самото заглавие на “Съображения…” се говори за “плана за стратегическо разгръщане” не за война с Германия, а “при случай на война с Германия”. В четвъртия абзац на документа за това е казано още по-ясно: “…в случай на нападение срещу СССР…”. В шестия абзац четем: “Най-вероятно главните сили на немската  армия … ще се разгърнат… за нанасяне на удар (курсивът мой.- В.К.) по направление - Ковел, Ровно, Киев. Едновременно трябва да се очакват удари на север…” и т.н. - т. е. за настъплението се мисли само като отговор на “ударите” на врага. А в края на документа е казано напълно определено, че при “удар на противника” трябва да се “прикрие съсредоточаването и разгръщането на нашите войски и подготовката им за преминаване в настъпление”.

Така че става дума съвсем не за нападение срещу Германия, а за ответно настъпление на нашите войски, - т. е. за контранастъпление. Съставителят на документа А. М. Василевски впоследствие, през 1965 г., изложил стратегията ни през 1941 г. така: “Нашите въоръжени сили се подготвяха не само за отпор при внезапно нападение врага, но и с насрещни мощни удари и широки настъпателни операции… да унищожат въоръжените сили на агресора”. Някой може да възрази, че маршалът, изпълнявайки през 1965 г. нечия политическа поръчка,  тушира същността на въпроса, за да отклони   от СССР (а и от себе си) обвинението в подготовка на нападението срещу Германия. Но цитираните думи на маршала бяха публикувани за пръв път през 1993 г.

Не може да не се каже още и това, че разсъжденията на някои историци (в частност, “съмишленици” на Резун), според които СССР през май 1941 г. не само се подготвял да нападне Германия, но и възнамерявал да го направи в най-близко време, са съвсем нелепи. Ибо в документа от 15 май се съобщава, например, че от 333 налични в СССР авиационни полкове 115 - т. е. повече от една трета! - са “още напълно небоеспособни”, и на тяхната готовност “може да се разчита към 01.01.1942 г.”. По-нататък се казва: “…трябва всячески да се форсира строителството и въоръжаването на укрепените райони… и да се предвиди строителството на нови укрепени райони през 1942 г.”. И още такъв пункт: “да се поиска от НКПС (наркомат по пътните съобщения.- В.К.)… строителството на жп линии по плана за 41 година… (т. е. до края на тази година.- В.К.)”.

Както е напълно очевидно, нападението на Германия се очаквало не по-рано от 1942 г., което било, разбира се, фатална грешка. Ръководството на СССР смятало, че Германия, вземайки предвид  гибелните за нея уроци през войната от 1914-1918 г., няма да воюва  на два фронта и ще ни нападне едва след победа над Великобритания, с която била в състояние на война от 3 септември 1939 г.

Но, както вече отдавна е установено, Германия и не възнамерявала да се прехвърля през Ла Манш, считайки, че след разгрома на СССР Лондон, иска или не, ще бъде принуден да сключи мир според условията на Берлин или дори ще предприеме съюз с нея (мисията на Хес).

Лесно е със задна дата да се обвинява тогавашната власть на СССР в слепота, но да си спомним, че ръководството на САЩ, въпреки случилото се на 22 юни, почти половин година било уверено, че Япония ще нападне отначало СССР, и съкрушителната японска атака 7 декември 1941 г. срещу базата Пърл Харбър, нанесла тежка загуба на флота и военно-морската авиация на САЩ, била напълно неочаквана (вж. за всичко това подробно в моята книга “Русия. Век ХХ. 1939-1964. М., 1999).

Но да се върнем към “Съображенията по плана за стратегическо разгръщане”. От посочените цитати личи, че необходимите условия за осъществяването на този план се предполагало да бъдат създадени през 1942 г. И подготовката за война наистина се водела тогава с крайно ускорени темпове. Да видим проблема за бойната техника.  В 1940 г. били пуснати само 86 самолета от нови, по-съвършени типове, а за първата половина на 1941 г. - вече 2739. По-добре било и с превъзходните танкове Т-34 и КВ: през 1940-ва - 361, а за първата половина на 1941-ва - 1503 танка. След още една година, снабдяването с първокласна бойна техника, несъмнено, би била много по- значителна.

А внезапното нападение на врага в средата на 1941 г. довело до това, че въпреки съществените контраудари на нашите войски, те твърде бързо отстъпили  по всички направления, и в декември линията на фронта минавала край стените на Ленинград, Москва и Ростов на Дон…

Но ето какво е многозначително. Авторът на като че ли оказалите се несъстоятелни “Съображения…” А. М. Василевски на 31 юли 1941 г. е назначен за заместник- началник на Генералния щаб (а негов началник от 30 юли станал маршал Б. М. Шапошников) и началник на главното му - Оперативно - управление.

И работата не е само в това. Във връзка със заплашителната обстановка (на 14 октомври врагът завзел Твер-Калинин) Генералният щаб, начело с Б. М. Шапошников бил евакуиран на 16 октомври в района на Арзамас. В Москва останала малка група от Генералния щаб, която оглавил именно А. М. Василевски. Наистина, през ноември Шапошников се върнал в Москва, но в края на месеца той тежко се разболял, и задълженията на началника на Генералния щаб били възложени на Василевски. Шапошников отново започнал работа едва на 12 декември, когато нашето контранастъпление, започнало на 5-6 декември, се разгърнало с цялата си мощ. И, следователно, ролята на А. М. Василевски в Московската битка е невъзможно да се да се подложи на преоценка.

И тази битка, която била първата съкрушителна победа над врага, била осъществена в пълно съответствие с цитираните думи от “Съображенията…” на А. М. Василевски: “…да се прикрие съсредоточаването и разгръщането на нашите войски и подготовката им за преминаване в настъпление”, - настъпление, което завинаги отнело на врага желанието да настъпва по посока на Москва. И по принцип така била осъществена след година и Сталинградска победа, а след още половин година - и Курската, след която врагът вече само отстъпвал до Берлин.

Накратко, съставеният на 15 май 1941 г. документ, който едни или други днешни историци (те, ще повторя, за съжаление, не са малко) тълкуват като програма за нападение на СССР срещу Германия, в действителност положил основите на победоносната стратегия във великата война с нападналия ни враг.

Трябва да се каже още и, че съставителят на документа, Александър Михайлович Василевски (1895-1977), щаб-капитан в Първата световна война и генерал-майор в началото на Отечествената, две седмици след победата при Сталинград, на 16 февруари 1943 г., бил удостоен със званието маршал. По време на войната малко по-рано - на 18 януари 1943-та - получил това звание само Г. К.Жуков, който, освен това, в началото на войната бил вече бил армейски генерал.

В това станало за половин година и нещо превръщане на генерал-майора в маршала е уместно да се види висше признание за А. М. Василевски като творец на стратегията, смисълът на която кратко изложил в написаните от него на 15 май 1941 г. “Съображения…”, и която била осъществена в решаващите контранастъпателни операции на Великата Отечествена война.

И, ако се изразим без заобикалки, е диво и дори - моля извинение за рязкостта си - срамно да използваме тези “Съображения…” като програма за нападение срещу Германия, пригласяйки по такъв начин на предателя и фалшификатора Резун.

в. «Завтра», № 4(373), 23.01.2001