Александър Геров

Александър Цветков Геров, български поет и белетрист, е роден на 15.05.1919 г. в София. Работил е като машинописец при адвокат, надничар във военновъздушните войски, работник в пътно строителство, в захарната фабрика в Горна Оряховица. Завършва гимназия в София и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1942). Арестуван като войник за нелегална антифашистка дейност след провала на войнишка ремсова група, от началото на 1944 г. до 08.09.1944 г. лежи в затвора. Участва в бригадирското движение, редактор е в Радио София (1944-1953), в сп. „Киноизкуство” (1953-1955), в. „Кооперативно село” (1963), в Българската кинематография (1965), в изд. „Български писател” (1965-1971). Пише от 8-годишен, а на 11 години публикува за пръв път в сливенски вестник. Като ученик се включва в редакционната колегия на сп. „Ученически подем”. Сътрудничи на в. „Хоровод”, „Заря”, „Литературен глас”, „Светлоструй”, сп. „Звън”, „Българска реч”, „Изкуство и критика”, „Златорог”. Негови творби са публикувани в сборниците „Звън” (1938), „Праг” (1938) и „Жажда” (1939). Автор е на книгите: „Ние хората” (стихове, 1942), „Два милиарда” (стихове, 1947), „Стихотворения” (1949), “Бригада “Млада гвардия” (1949),  „Нашата сила” (стихотворения и поеми, 1953), „Стихотворения” (1956), „Най-хубавото” (стихотворения, 1958, 1970, 1974, 1979, 1982), „Дете на прозореца” (стихотворения за деца и юноши, 1959), „Усмивка под мустак” (хумористични разкази, 1960), „Стихотворения” (1961), „Герои. Три поеми” (1961), „Обикновени приключения” (поема, 1962; 1969),  „Щастие и нещастие” (разкази, 1963), „Сто мегатона” (стихове, 1963), „Приятели” (лирика, 1965), „Златни пантофки” (1966), „Инжекции” (сатира, 1966), „Фантастични новели” (1966, 1980, 1984), „Свободен стих” (1967), „Стихотворения” (1968), „Политическа поезия” (избрано, 1969), „Стихотворения” (1969), „Стихотворения” (1970), „Стихотворения” (1971), „Прашинки” (1973), „Любовна лирика” (1983), „Стихотворения” (1984), „Внезапни стихотворения” (1986), „Стихотворения” (1987), „Череп с антена” (научнофантастичен роман, 1988, 1993), Избрани произведения в 3 т. (1989), „Книга за Тамара” (1991), „Хора и звезди” (избрано, 1997, 2006). Член на БКП (от 1944) и СБП. Заслужил деятел на културата (1971). Лауреат на Димитровска награда (1980), на наградата „Никола Вапцаров” (1984), награда на СБП за поезия (1987) и на наградата „Пеньо Пенев” (1992), носител на много ордени и медали за литературна, обществена и антифашистка дейност. Умира след продължително боледуване на 22.12.1997 г.


Публикации:


Поезия:

ПРАШИНКИ/ брой 33 октомври 2011

ИЗ „КНИГА ЗА ТАМАРА” (1991)/ брой 33 октомври 2011

ОГНИЩЕ/ брой 37 февруари 2012

ДУШАТА НА НАРОДА/ брой 44 октомври 2012

СЪН/ брой 55 октомври 2013

ПЕТ ВЕКА/ брой 68 декември 2014

ИРОНИЯ/ брой 81 февруари 2016

БЪЛГАРИЯ - ТОВА Е БОТЕВ/ брой 85 юни 2016

ЛЮБОВ/ брой 89 ноември 2016

МИР/ брой 90 декември 2016

ЕСЕННА ПЕСЕН/ брой 100 ноември 2017


За Александър Геров:

СМЪРТТА КАТО ЗАЧАТИЕ В ЛИРИКАТА НА АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ/ автор: Георги Н. Николов/ брой 33 октомври 2011

БОЛКА/ автор: Лъчезар Селяшки/ брой 36 януари 2012

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ/ автор: Матей Шопкин/ брой 37 февруари 2012

СЕЛСКИ ХЛЯБ/ КОСМОС / автор: Недялко Чалъков/брой 62 май 2014