Стефан Коларов

100 години от рождението на Александър Геров

Странно или не, но този автор, въпреки че е написал над тридесет книги, никога не е бил обект на остри критически спорове, никога не е имало шум около неговото име, вървял е по своя избран творчески път с вътрешната увереност на творец, който гледа на света с остър проницателен поглед, вглъбен в себе си и в своите прозрения.

В биографията му няма изненадващи събития, с нищо не е провокирал и предизвиквал съвременниците си. Един особняк, чието признание е показателно за неговото нравствено верую:

За да не ти е мъчно никога,
към никого не се привързвай.
Живей във себе си. Там блика
вълшебен извор с ясен бързей.

Той навлиза в литературата ни с едно поколение, определено като „родени между две войни” (Б. Делчев), в което изпъкват такива открояващи се имена като Валери Петров, Богомил Райнов, Веселин Ханчев, Александър Вутимски, Радой Ралин, Иван Пейчев, Блага Димитрова, Емил Манов, Невена Стефанова, Михаил Величков…

Постепенно се налагат по страниците на издания, които очертават по-изискан и отчетлив идейно-естетически вкус, в който се долавят леви интонации. Често се посочва сборника „Праг”.

Израсли в една подчертано градска среда, те разкриват през студентските си години своя интерес към духовните първенци на човешкото развитие, стремят се да изявят своите анализиращи мисли и нравствени вълнения.

Въпреки младостта, в техните изповеди не напират емоционалната волност и любовните признания, по-скоро те са сублимирани във философските им виждания за живота и света.

Роден в столицата, завършил гимназия и право, Геров дебютира с първата си книга „Ние, хората” през 1942 г. Арестуван заради нелегална дейност в началото на 1944 г., излиза от затвора след събитията на Девети септември.

Работил е на различни места, като основното му занимание е личното творчество. Открояват се неговите книги „Най-хубавото”, „Политическа поезия”, „Фантастични новели”, претърпяла три издания между 1966 г. и 1984 г.

През 1989 г. излязоха неговите Избрани произведения в три тома.

Подчертаната сдържана емоционалност, размисълът и непосредственото изразяване на чувства и мисли го отличават от повечето автори от неговото поколение.

Геров пресъздава един предметен свят - обикновен, делничен, но примамващ с хуманитарната си красота и откровеност.

Тази подборка от няколко творби очертава специфичния му поглед към себе си и другите.

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ (1919-1997)

ГОЛЯМАТА ТИШИНА

От дълбокия Космос,
гдето вей хладина,
като шепот се носи
голямата тишина.

И звучи този шепот
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в голямата тишина.

Нашта земя - прашинка, -
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.

Чуй, сърцето ти бие!
Усмихни се в съня!
Скоро ще те покрие
голямата тишина.

НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Ний твърде шумно го представяме,
но той не е, не е такъв.
На битието му за правдата
говори живата му кръв.

Във строя влизаха годините.
Той хищнически бе убит
с копнежа си по Филипините,
на барикадите в Мадрид.

Не бива никой да се сърди,
че неговия блян аз знам.
Той свойто истинско безсмъртие
постигна абсолютно сам.

БУЛЕВАРД

По булеварда светъл и спокоен
животът продължава да тече неспирно.
Все същите момичета развяват рокли,
все същите младежи ги задирят.

А ти стоиш на ъгъла в недоумение.
За свойто време ли си спомняш ти,
когато беше пълен с планове и намерения
и искаше света да завъртиш на пръста си?

Сега в очите ти гори безумие.
Лицето ти е смъртно неподвижно.
Ти не можа да кажеш тежката си дума
и този свят не те послуша в нищо.

О, заглуши в сърцето свойта болка
и щом затихне пъстрото движение наоколо
мини през улиците пусти към полето.

Над твоята глава луната ще се движи като ореол.
Очите ти измъчени отново ще просветнат.

Тогава ветровете ще поемат твоята душа,
угаснала във мир, успокоена.
Ще дойдат нова хора, те ще разрешат
надвисналите над света проблеми.

1940

СЪДБА

Аз не живея - аз горя.
П. К. Я в о р о в

Най-хубавото, що си имал,
когато тука си живял,
е твоята съдба завидна:
че си горял и изгорял.

ТРЕВОГА

Тя няма смисъл, няма име,
но е най-страшна на света -
тревогата неумолима,
която носи пустота.

В очите ти тя като тумор
се разпростира и расте.
Развикай се със гневни думи
или плачи като дете!

Разхождай се! Блъсни прозореца!
Със ярост нещо разруши!
Но не оставяй тази грозна
тревога да те удуши.

Тя в болка от една обида
във сълзи да се прояви!
Огледай се, и ти ще видиш
деца и птици, и треви.

Те са щастливи, дишат жадно.
Материята в тях трепти.
Тревогата - по нея само
от тях се различаваш ти.

1956

НА РАДОЙ РАЛИН

Ти искаш да напиша стихове.
Защо да не напиша?
Живеем ний, но в други светове
душата наша диша.

С нечисти ръце пипаха ни нас.
Света не ни познава.
Ще имаме в предсмъртния си час
покой и мир, забрава.

Сто годишнината от рождението на Александър Геров е добър повод да се види неговия творчески профил - не натрапващ се, без излишни пози и декларативна призивност, а с обикновена човешка откровеност и яснота, любознателен, вглъбен, мъдър.