Ранни стихове

Александър Геров

Във стиховете ни завиват сирени.
Възторзите ни срещат с подъл смях.
О, тези хора смешни и нормални,
изпълнени със мъдрост и със прах.

Но в наште подли дни зашеметени
противна ни е вече мъдростта.
Сърцата ни да бъдат вдъхновени
и силно да обичат и туптят.

Виж как небето гледа откровено.
Летят звездите. Клоните шумят.
И аз ти се заклевам вдъхновено,
че хората не ще ни победят.

в. „Огнище”, г. 4, бр. 39, 1941 г.