Александър Геров

Не чуваш ли, че има нещо друго
във тази нощ, потайна и безлюдна,
по-силно от войните и от бомбите,
от хаотичната съдба на хората.

Сега, когато бойните прожектори
разсичат облаците, дирят дръзкия враг,
избухват съскащи пожари, падат къщите
и пръскат се човешките сърца от страх -

послушай вън гласа на вишните, които си говорят.
В тревата се търкалят млади котки.
Плющят невидими платна на странен кораб -
като че ли ще тръгне той, ще вдигне котва.

И с него ние бавно ще отплаваме
към тихи и старинни равнини,
където със разплетени коси
една жена, замислена и млада,
ще пее и във здрача ще върви.

——————————

в. „Литературен живот”, г. 3, бр. 1, 5.11.1942 г.