Александър Геров

Не са само простосмъртните хора, които се затварят в кръга на своите егоистични интереси и гледат да бъдат колкото се може по-далеч от катаклизмените събития на нашата епоха.

И писателите се крият в черупките си.

Намерили спокойно местенце в някоя редакция, в някоя библиотека или учреждение, те са забравили, изглежда, своето минало, заплюли са своите убеждения и днес се самозалъгват със страхливата мисъл, че писателят стои вън от времето и събитията.

Те са много наблюдателни и събират материали за бъдещите си гениални книги, с които ще обезсмъртят днешната епоха, но сега се страхуват даже да убодат пръста си с карфица…

Не може така, господа!

Сега, когато по бойните полета и на други места милиони хора умират, писателят няма привилегията да се крие в своята черупка и само да наблюдава събитията, честният български писател трябва да има примера на Ботев.

Писателят не може да има никакви привилегии.

Когато е необходимо, той трябва и да пожертва и живота си за своя народ и за своите идеали.

В народа има достатъчно скрити сили, за да създаде на мястото на загиналите - нови, може би по-големи писатели.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 15, бр. 569, 11.11.1942 г.