ПРАШИНКИ
БЪЛГАРИЯ
Земя като една красива нива,
поставена на земния атлас.
1971
—————————–
РЪКА
Гледам на мама ръката.
Тя свива и изправя пръсти.
Бръчките са много гъсти -
като тези на земята.
1977
—————————–
БЪЛГАРСКИ НАРОД
Един извод направих във своя живот:
това е гениален народ.
1981
—————————–
ОКОЛО КРЪГЛАТА МАСА
Разни политици мили
се събират, заседават.
А не знаят: други сили
тяхната съдба решават.
—————————–
ВОЙНА
Всичко бе разрушено
след тази сурова атака.
Всичко ще бъде възстановено.
Трябва само да се почака.
1984
—————————–
СЪНИЩА
Птиците не осъзнават живота си -
те го сънуват.
Дали и ние не сънуваме нашия?
—————————–
СЪОТВЕТСТВИЕ
Твоят смях съответства на моя.
Моят израз съответства на твоя.
И когато сме двама, край нас е
любовта, радостта и покоя.
—————————–
ЩУРЧЕ
Най-сладко се спи край морето,
когато сме млади и здрави
и песен ни свири щурчето
от свойте зелени ливади.
—————————–
САМОТНА УСМИВКА
Една-единствена усмивка ми се мерна сред тълпата.
Една-единствена усмивка!
И света стана по-хубав…
—————————–
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Войници и мотори се изпробват,
и бога на вселената трепери…
Човекът е загубил своя образ
и няма никога да го намери!
—————————–
РАЖДАНЕ
Животът е така прекрасен
като дългоочакван гост,
когато е красив и ясен,
спокоен, радостен и прост.
—————————–
ОТГОВОРНОСТ
Страшно нещо:
отговорността някой да те обича…
—————————–
АБСУРД
Човек не може да понася щастието.
Копнежа за щастие му е достатъчен.
—————————–
ФАНТАСМАГОРИЯ
А я си представете,
че цялото земно кълбо
е един изкуствен спътник на Слънцето?
Тогава?
—————————–
БЕЗКРАЙНОСТ
- Видях безкрайното време.
- Как го видя?
- Със звездните си очи.
- Почувствах безкрайното време.
- Как го почувства?
- Със сетивата на безкрайния пясък.
—————————–
СЕДМИЯТ ДЕН
Духа почива уморен.
Мълчи душата тъмна…
Самотен ден, безкраен ден,
с какво да те запълня?
—————————–
СЪН И СЪБУЖДАНЕ
Сънят нормализира обществото.
На сутринта то отново пощурява.
—————————–
СЛЪНЦА
Зимно слънце - колко е ласкаво!
Планинско слънце - колко е кротко!
Африканско слънце - колко е жестоко!
—————————–
СТИХИИ
Океанът
и тайфунът
нямат милост.
—————————–
СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА
Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.
—————————–
ГОРИ
Красиви гори, зелени гори,
в какво се ослушвате нощем?
С кого си говорите? Какво ви боли?
Защо не заспивате още?
—————————–
КЛЮЧОВЕ
Човекът е заключен с девет ключа,
тъй както всички твари на света.
Сам ближе раните си като куче
и с тайната си влиза във смъртта.
—————————–
ПАРИЖ
Всеки квартал тук има свой живот.
Художници по тротоарите рисуват.
А аз изпивам чаша „божоле”
и миналото на града сънувам.
—————————–
БРОДЯГИ
Напразно бродим по света студен.
Във него се таи една измама.
Във малкия квадрат на всеки ден
се крие нашто щастие голямо.
—————————–
АЙФЕЛОВА КУЛА
Отблизо е ужасна.
—————————–
ОПТИМИЗЪМ
Цял живот се мъчих да живея
с оптимизма на хората
и не успях в това.
Сега, когато вече съм стар,
уча се да живея
с оптимизма на животните.
—————————–
ПОЕТ
Пиши!
Който го е почувствал,
той ще го разбере и от две думи.
Само Ботев може да си служи с 1280 думи.
—————————–
ЧОВЕК
На него някои гледат като на маймуна,
която могат да разиграват, както си искат.
—————————–
КОТКА В КРЪЧМАТА
Тя седи на тезгяха, цялата бяла,
и следи с кехлибарни очи:
една фигура, весела песен запяла,
и друга, която самотно мълчи.
—————————–
НЕЩАСТИЕ
Притворените хора са нещастни лицемери -
под ключ дълбоко във сърцата си таят
несбъднати копнежи, страх от изневера…
Спокойно си отдъхват те едва когато спят.
—————————–
ВЪЛНА
В нозете ми вълната ляга
и милва ме и ме зове.
Морето иска да избяга,
но няма, няма накъде.
—————————–
ПЛАСТОВЕ
Омраза връз омраза се е напластила
на времето във прашните листа.
И ако тя се разрази със пълна сила -
това ще бъде краят на света.
—————————–
РЕПЛИКА НА ПАТРИС ЛУМУМБА
Вий разполагате с властта,
можете всичко да ми вземете:
живота, здравето, честта -
но аз пък разполагам с времето.
1961
—————————–
ЧОВЕШКИ МОЗЪК
Материята много бавно
човешки мозък си създава.
А този мозък - колко странно! -
сам себе си унищожава.
—————————–
ТРЕНИРОВКА
Когато обичаш, учи се да обичаш цял живот.
В края на краищата това не е толкова лошо.
Защото всеки човек се изчерпва.
И новата ти обич също ще се изчерпи.
—————————–
ЛЮБОВНО ПРИЗНАНИЕ
Само въздухът
около теб
ми е достатъчен.
—————————–
УЧТИВОСТ
Ти имаш устни като капка
и бяла гълъбова шия.
Аз приближавам, свалям шапка
и почвам капката да пия.
—————————–
КАНАРЧЕТА
Искам да си купя две канарчета,
но жена ми не разрешава.
Не можела да гледа
затворени птици.
—————————–
ВЯТЪР
- Защо се страхуваш да останеш сама,
когато има буен вятър?
- Защото ми е страшно от моето безсилие.
И после - космоса!
—————————–
КРАСОТА
Колко е хубава тази вечер.
Слънцето залезе, а ние стоим двама.
—————————–
ВЛЮБЕНИ СТАРЦИ
Живеем като какавиди.
Един на друг се наслаждаваме.
И казва всеки, що ни види,
че сме били за облажаване.
—————————–
ЛЮБОВЕН УКОР
Защо затвори моя свят?
От всичко земно ме откъсна…
—————————–
САМОТНА ВЕЧЕР
В труда красотата е още далече -
трудът е за дрехи, храна и подслон.
И много е страшно за теб, ако вечер
останеш без близък човек в своя дом.
—————————–
ВИШНА
От пръст и влага вишната цъфтеше.
Тя тази пролет пак ще разцъфти.
А на земята скритият копнеж е
и нас до себе си да приюти.
—————————–
ЕСЕН
Във жълти пламъци дърветата изгарят.
Това е тяхната красива есен.
Тя много, много пъти се повтаря,
а нашта е единствена в живота.
—————————–
УМОРА
Кръвта се също уморява
от красотата на света
и закопнява за забрава,
за отдиха, за вечността.
—————————–
ВИК
В миг усещам как ме викат
мъртвите от своя дом.
И сладко във сърцето блика
и хубав спомен, и поклон.
—————————–
НЕЖНОСТ
На старите хора
капризите трябва да се прощават.
Те се готвят за един свят,
където никой от нас още не е ходил.
—————————–
ДЪЛБОКА СТАРОСТ
Заключвай се! Заключвай се! Заключвай се!
Отделяй се от спомени и време!
Заключвай се във себе си дълбоко -
само така смъртта ще те приеме.
—————————–
СТРАДАНИЕ
На брат ми Георги Георгов
Болка.
Болко-о!
Болчице…
