Александър Геров

Ранни стихове

Над главите ни вишните пръскат
аромата на пролетни дни.
По косите й - моите пръсти.
Във очите й - мойте очи.

Със целувка аз шепна в лицето й
колко много е тя зарад мен
и горещо й стискам ръцете,
и съм горд, развълнуван, смутен.

Та нали във живота се иска
една вяра и някаква цел,
за да станат и хората близки,
и да имат любящо сърце!

Тя ми каза: със мене в борбите!
Ти ми каза: завинаги с мен!
Затова аз целувам косите й,
затова съм щастлив и смутен.

Във живота аз страстно обичам
силна вяра и нежно сърце!
Тази вяра са мойте ръце,
и във тях - едно нежно момиче.

——————————

в. „Час”, г. 4, бр. 15, 8 декември 1937 г.