СЪН
Ранни стихове
СЪН
Щом затворят свилените клепки
със целувка сините очи,
мила майко, свойта малка щерка
с миризливи рози окичи!
Та когато нежен и накитен
се усмихне пролетния ден,
румените устни да попитат:
- Мамо, мамо, той ли бе при мен?
СВЯН
Утрото си плисна на очите
шепа чиста, ледена вода,
свеж румянец цъфна на страните му -
слънчева усмивка над света.
Влюбен гълъб литна над градините,
на крака му вързано писмо.
От земята махаше усмихнато
с кърпичка момиченце едно.
То захапа пръста си, засмя се,
и поклати весело глава:
- Толкова ли много съм порасла,
че му пращам вече и писма?
КАРНАВАЛНА ГРОТЕСКА
Да кипи младостта сред кипящия танц,
да горят в луда лава сърцата,
че очите ни днес са лазурни слънца,
а прегръдките - пролетен вятър.
Тук е волния смях, тук е смелия блян.
Няма страх пред очите и устните.
Та нали над очите всяка малка жена
бяла панделка леко е спуснала?
А устата жадуват, устата цъфтят…
Целуни ги сред яркия блясък!
Може би не ще видиш друг път
ти сърцето си нежно без маска!
То сега е открито и шуми в радостта.
То е влюбено, влюбено нежно,
в едно малко момиче с ненапити уста,
с необятна душа и стремежи!
Ти танцуваш и тръпнеш и задъхан шептиш,
от косите й светли замаян…
Погледни! Тя се смее! О, щастливец си ти,
че получи това, що желаеш!
Бяла панделка падна и очите кога
са били тъй любящи, честити?
Аз ще плача сега, аз ще страдам сега…
Целуни и от мене очите й!
ЖАЖДА
Ти гориш за живот и за щастие,
а светът е жесток, като мащеха.
Ти жадуваш за влюбени устни,
но сърцето е празно и пусто.
Тия сиви студени години!
Да се скиташ в града като циганин,
да не можеш със жар да обичаш
едно нежно, засмяно момиче!
Има радост, но тя е единствена,
че си смел, че си бодър и искрен,
че със своята младост възбудена
ще се бориш за туй, що жадуваш.
Но сърцето копнее за повече,
една кипнала жажда клокочи,
и очите ти позиви пращат
към живота и скритото щастие.
МЛАДОСТ
Аз живея сред бедните хора,
аз съм беден, замислен младеж.
Много труд, много сили и бодрост
им раздавам със топъл копнеж.
Върху бледите, вдлъбнати бузи
мойта младост сломена цъфти,
но сърцето под синята блуза
като литнала птичка трепти.
Че от свежите сили раздадени
ще настъпи небивал възторг,
ще преминат могъщи и здрави
мойте връстници новия брод.
Те ще бъдат засмени и радостни,
те ще имат широки гърди
и в очите на тяхната младост
ще сияят две ярки звезди.
Моя младост, на всички раздадена,
мое малко любящо сърце,
ние чакаме новата младост,
увенчана с разкошен венец!
ГРОТЕСКА
Отвори прозореца и слушай
моя верен спътник - песента!
С нея съм пребродил девет суши
в деветнайсет огнени лета.
Майка ми със сълзи ме изпрати
с зачервени, молещи очи,
но не може в майчини обятия
мойта волна песен да мълчи.
Много скитах, много се научих,
мъката на хората разбрах.
Ето я след мене - вярно куче,
гладно като своя господар.
Отвори прозореца и слушай
мойта песен, моето сърце
и пусни ми някакви обуща,
вместо, за награда, бял венец.
ПОРТРЕТ
Тя поглежда нежно от портрета
с дълга, дълга плетена коса.
Детските очи се смеят, греят
като лъч във капчица роса.
Старци умърлушени - годините
изминават своя дълъг път.
Небесата пак са чисти, сини,
пак врабци из клоните цвъртят…
Тя поглежда бодро в огледалото:
бели къдри, сбръчкани уста…
От портрета грее младост бяла,
а пред нея стене старостта.
БАР
О, рекламите мамят! Трепериш.
Разширени зеници поглъщат…
Кой се бори със теб под фенера
на среднощната къща?
Ти потръпваш и тръгваш унило,
победен от старостта си беззъба.
Тя ти маха ръка и се хили,
облегната тежко на стълба.
Безразличен потъваш във входа.
Меки, топли ръце те обгръщат,
а от вънка примамва и води
други сенки среднощната къща.
сп. „Звън”, ученически литературен сборник, издание на „Светлоструй”, София, 1937
