Лъчезар Селяшки

ЧОВЕК

Крайъгълният камък впряга
в темелите на свойта къща.
На златен жезъл се обляга -
бродяга - крал - единосъщен.

От сянката си вярна бяга.

И в сянка се превръща.

БОЛКА

          На Александър Геров

Когато пламне - боли.
Когато гасне - боли.

Държа билет измачкан
за нейната столица.

ОСМИ ДЕКЕМВРИ, 1980

                    На Джон Ленън

Сянка на сталкер
със “Спасителят в ръжта”
под мишница.

Изхлипа изстрел -
бездарно
точен.

ПЪЗЕЛ

В снега, опикан
от куче, замръзнал,
лежи наркоман,
отломка от пъзел.

КОРИЧКА ХЛЯБ

На коричка хляб
заприлича раната
на дясното рамо на душата ми.

Без да мисля за болката,
повиках с очи
гладните болнични гълъби.

ПЪРВАТА СНЕЖИНКА

          На Ангел Маринов

Тя гасне бързо, неусетно,
без болка се стопява
в очите топли на детето.
Но в жива кръв остава.

И свети в пътя - бяло слънце,
и пари като спомен.
Дорде човекът стане зрънце -
ядро на мрак огромен.

През земен рай премина
душата ми - пустиня…
И няма никога
да бъде леко в теб,
                         Родино,
с това трудно за изричане
                                       име.
И никой не пита
мен - кръстопътния,
мен - сърцепътния,
мен - неутешимия -
                           боли ли…
Нямам ръце,
нямам нозе,
нямам очи.

Не ме изпъждай, майко!