ПОСЛЕДНИТЕ ЦВЕТЯ

Ранни стихове

Александър Геров

Последните цветя слана попари -
таз сутрин рано всичките срази.
Над тях във наща, тихата градина,
днес ронят сълзи белите брези.

А малко птиче тъжно, тъжно пее
и тъжна песен носи се отвред,
и тъжно вятър две брези люлее
над клюмнали, сразени цвет до цвет.

И тез цветя са мъртви, мъртви вече -
таз сутрин всички ги слана срази.
Над тях брезите плачат, тихо шепнат
и ронят жълти, есенни сълзи.

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 2, октомври, 1935 г.