Александър Геров

АСОЦИАТИВНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Нещо поетично?
Една зряла праскова.
Една изпушена цигара.
И малко хубава музика.
И гласа на мама по телефона.
И реклама по радиото на банските костюми „бикини”.
И обаждането на птичките от дъното на двора.
И дрямка с подпряна ръка под ласкавата ласка
                                                                     на слънцето.

ДА ОБИЧАШ И ДА НЕ ОБИЧАШ

Не обичам самотата на гората,
додето човешкия свят не е уреден!
Само тогава ще ми бъде приятно:
страшната безизходна зимна виелица,
приятелката костенурка,
приятелката катеричка,
плахите сърни, които ни обичат,
дивият вълк, който ни моли да го оправдаем,
и любопитното зайче…
И толкоз още тайнственост,
дошла от хилядолетията.

ЮБИЛЕЙ

Събуждаш се на 50 години…
С какво сте пълни вие, петдесет години?
Със няколко туптения в сърцето,
със няколко сияния в ума
и със безкрайното небе - небето
около кръглата земя.

КРАЙ МОРЕТО

Щурците сладко пеят
в зелените треви.
По пустата алея
една жена върви.

Тя мисли в изнемога
със дух изпепелен
за себе си, за бога,
за утрешния ден.

Морето бурно диша.
То плаче в този час
за пустото затишие,
за теб, за всички нас.

Варна, 9 септември 1977 г.

В ХРАМА

                               На Альоша и Тамара

Храм господен, скръбен вик към Космоса.
Те стоят там двата и молят се.
Те нямат нищо, имат само себе си.
И решават земните си ребуси.

Навън е страх и суха безметежност,
а техните сърца са пълни с нежност.
Навън е страх и мраз, и страшен студ.
Вутимски пак е гладен, необут.

Тамара, Вутов, имена във Космоса безкраен,
на моето сърце копнежа таен.
Сега, след толкова години, пак безмълвен
аз разгадавам гения им тъмен.

ПОЕТ

Каква внезапна самота,
напомняща за времето далечно.
О, тя ще се разкрие пред света,
когато всичко стане вечно.

И моят образ там ще се яви,
дал разрез на епохите големи.
Във него всичко ще се появи,
решило всякакви проблеми.

Мен никога не ще ме оценят,
тъй както сам не мога туй да сторя.
Живял е в мен щастлив светът,
за миг намерил своята опора.

ЛАСКА

Листата пожълтели трепкат.
Мъгла по клоните пълзи.
Задуха вятър. Твойте клепки
са навлажнени от сълзи.

Ти виждаш някъде окопи
и чуваш в есенния вой
как се разгаря и боботи
в далечината грозен бой.

Там във настръхнала верига
под писъците на дъжда
войници млади в бой се вдигат
за скъпата си свобода.

Без отдих те врага щурмуват
и само в кратък тежък сън
любими устни ги целуват
и детски гласове зоват.

Изтрий сълзите, скъпа моя,
в очите ти ме погледни
и като прост войник от строя,
като другар ме прегърни.

Аз винаги, при всяка стъпка,
дори и пред самата смърт
ще почувствам твоята прегръдка
и като камък ще съм твърд.

ОБИЧ

Недей умира преди мен, защото
във тази страшна бездна - вечността
аз никъде не ще намеря твойта
привързана към хората душа.

А ако аз умра, ти мен ще ме намериш;
при мене ти ще дойдеш някой ден
и аз в земята ще те чакам верен,
спокоен и щастлив, от слънце озарен.

Ще плаче с дъжд и бури късна есен…
Ний в горския поток ще си шептим;
в пръста и корените ще се смесим,
прегърнати, в дъждовна капка ще седим.

Ще ме намериш във тревата свела,
стебла под пролетните ветрове,
и в ронещите се над твоя гроб сребристобели
и нежни като сянка цветове.

ПОЛ

Със своя пол човек се бори,
ала не винаги успява…
Овнета скачат витороги
върху зелената морава.

Жребчета пъргави и мили
препускат из полето чисто
и още нескопени, цвилят
възбудено и поривисто…

Във всичко сляпата природа
е хвърлила коварен атом.
Той в свои пътища ни води
и много хитро ни премята.

Ще се преборим ние с него -
във мозъка си ще го вложим.
Ще цвилят буйните жребчета,
без ний от туй да се тревожим.

ВЯРНОСТ

След твойта смърт аз срещнах много
добри и хубави жени,
но никоя от тях не смогна
в сърцето ми да те смени.

Със теб живея. И когато
на свой ред клюмна със глава,
ще те целуна по устата
и ти ще разбереш това.

КОСМОС

Аз поканих в колата си целия космос
и спокоен, потеглих на път.
Моят космос очи зеленикави носи,
златни облаци в тях се кълбят.

Има той глас като бликаща струна
и стройно излято тело.
Всяка мило пошушната от него дума
освежава мойто чело.

Моят космос не чезне и не остарява
като тази лека кола.
Ние двамата с него се претворяваме
в смях и разговор, в бели коси и мъгла.

И така ние вечно ще си пътуваме
по звездите на Млечния път,
на живота си ще се любуваме,
докогато се свърши светът.

1974 г.

ПУСТОТА

И в миг животът стана празен
като голям, захлупен гроб.
Във него няма вече радост
и смисъл няма за живот.

Напразно към света надничам.
Не виждам слънце. Няма път.
Защото ти не ме обичаш,
а равно е това на смърт.

ДЕН-ЖИВОТ

Изпълнен с хора и съдби,
със болка и със радост ясна,
със труд, с амбиции, с борби,
денят припламна и угасна.

Аз бях край теб. Ти бе край мен,
догде Вечерница замига…
Не ти ли стига този ден?
Защо, кажи ми, ти не стига?

А мен ми стига. Утре пак
кръгът познат ще се повтори.
И във притихналия мрак
вселената ще се разтвори.

Това е същността. Смирен,
приемам кръговрата странен.
И съм разбрал, че всеки ден
на цял един живот е равен.

ДЪХ

Ти ми казваш: - Аз вярвам
в обичта ти гореща,
но ми липсва дъха
на първата среща.

Този дъх, този дъх,
отлетял във всемира!
Ще се върне при нас,
когато умираме.

АКРА

Да отидем да живеем в Акра!
Африканската нощ ме влече.
Виждам в нашата хижица малка
сръчен паяк тюрбан как тъче.

Из тръстиките рой лампиони
пръскат бледозлатисти лъчи.
Приближават до нас скорпиони
и ни гледат със кротки очи.

ВЯРНОСТ

Омръзва всичко. Хората омръзват.
Омръзваме си също тъй и ние.
В присъствието ти понявга зъзна
и с празни удари сърцето бие.

Ще ни стопяват болести и грижи,
и старческа вдървеност и склероза.
И бавно ще отронва свойте листи
разлюбена на живота роза.

Сърцето трепне във тревожен тътен -
дали ще мога, в грозен страх улисан,
във онзи миг, във онзи миг предсмъртен
със мене да те взема в свойта мисъл.

ВСЕЛЕНА

Несъразмерен и безкраен,
пламтящ, избухващ, вкочанен,
светът със срит копнеж мечтае
да бъде с някой споделен.

А аз едно сърце смутено
няма с кого да споделя.
Ти си далеч, не си при мене
и зъзне цялата земя.

ПЕПЕЛ

Когато страстите изгарят
и се превие твоя гръб,
животът властно те затваря
във своя вече кръг.

И в този край той не допуска -
предлагайки ти сладък плод -
ни нови хора, ни изкуство,
ни към илюзиите брод.

Там влизат само ветровете,
трептенията на века
и някое красиво цвете,
поливано от теб с ръка.

МЕЧТА

Ако някъде във Космоса
моя образ съхраниш;

ако някъде във Космоса
мойте чувства съхраниш;

ако някъде във Космоса
мойте мисли съхраниш -

ти ще можеш след смъртта ми
нявга да ме съживиш.

НАРОДНА ПЕСЕН

Ти ми увиваш сарми със зеле,
ти ми увиваш.

Ти ме погалваш, когато плача,
ти ме погалваш.

Ти ми постилаш, когато легна,
ти ми постилаш.

Ти ще си край мен, когато умра,
ти ще си край мен.

СТАРОСТ

Ти си стара и болна.
Ръцете ти са подути.
Лежиш неподвижна на леглото.
Ще те взема в прегръдките си
и ще те поднеса на смъртта.
И тя ще ми се усмихне.

ПОГРЕБЕНИЕ НА ВЪЗРАСТЕН ЛЮБИМ ЧОВЕК

Във ковчега ти спиш. Засмени цветя
лицето ти бледо обграждат.
Гробарите кротки с лопата в ръка
пазят в свойте зеници стандартна тъга,
слушат словото, пълно със жажда.

Бели облаци плуват натам в утринта.
Шумолят буболечките сиви.
Колко хубава беше твойта коса!
Колко дълго ний гледахме двама света!
Колко дълго бяхме щастливи!

ЩОМ КАТО ТРЯБВА

Щом като трябва, ще живея,
но без да искам съм роден.
Ще се проточат и ще тлеят
и ще угасват ден след ден.

Във този свят суров, брутален,
с малко копнежи и мечти,
единствена, в която вярвам
и виждам красота, си ти.

Неразрушимо са се вплели
изстраданите ни съдби.
Но ти бъди добра и смела,
с отрова малко ме снабди.

Когато мъртви клепки спуснеш
и ме обвие пълен мрак,
без жал ампулата ще схрускам,
ведно със тебе да умра.

1956 г.

МОЯТА ЖЕНА

Тя беше мъдра като жрица,
предсказваше ми бъднините.
Политнала в простора птица,
направи дните ми честити.

Сега живея с твоя образ
във хилядите наши снимки.
Със тях аз често си говоря
и те целувам с жар, любима.

Една надежда ме окриля,
че нявга пак ще те намеря
и ти пак ще ми вдъхнеш сили
пред ужаса да не треперя.

ТРИПТИХ

1.

И пак внезапно просветлен
от странна мисъл за природата,
аз мисля си, че някой ден
с Тамара ще се срещнем горди.

Как тази мисъл ме лекува!
Нали в безкрая сме безсмъртни
и с болката си аз ликувам
във ласкавите й прегръдки.

2.

Живея с надеждата проста,
че нявга ще срещна Тамара.
Че няма да бъдем гости
на тази планета стара.

Във цветето малко ще дишаме,
далечни и близки в безкрая.
Писма един друг ще си пишем
и всичко за нея ще зная.

3.

Животът е безброй прашинки,
най-хубава от тях си ти.
Тамара, мила сиротинке,
опра в моите мечти.

Със теб живея денем, нощем,
със твоя образ скъп и мил.
Духът ти вдъхновен и мощен
в сърцето мое се е скрил.

Така в гърдите на човека
една надежда го крепи,
че всичко е без край пътека
към неговите висоти.

ЩАСТИЕ

Какво щастие -
Маруся, любимата котка на Тамара,
е още жива. Тя легна до мен
и сладко замърка.

СЪН

Тази нощ те сънувах
усмихната и добра.
Благодаря ти, Тамара!

РАДОСТ

Георги Тодоров ми се обади,
че е намерил изгубената снимка на Тамара.
Боже, колко съм щастлив!