Литературен свят

Христо Борина

Христо Борина (псевдоним на Христо Цанев Минев) български поет и преводач, е роден на 29.01.1882 г. в село Батемберг (сега Благоево), Разградско. Първоначално образование получава в родното си село. Завършва средно образование в Разградската мъжка реална гимназия. От 1903 г. учителства в Провадийско и Разградско. През 1905 г. постъпва в историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през 1907 г. заминава за Швейцария и се записва в същия факултет на Фрибургския университет – завършва го през 1909 г. като лисансие по литература и философия. От 1909 г. до 1915 г. е гимназиален учител в Пловдивската мъжка гимназия и във ІІ Софийска мъжка гимназия. От 1915 до 1922 г. е библиотекар на чуждия отдел в Народната библиотека в София. През 1922 г. става отново гимназиален учител. Един от основателите на Съюза на българските писатели. Печата от 1903 г. – публикува стихове в сп. “Орало”, “Демократически преглед”, “Листопад”, “Мисъл”, “Обществен подем”, “Женски труд”, във вестниците “Мир”, “Военни известия”, “Развигор” и др. От 1920 г. редактира сп. “Слънце”. Редактор-уредник на сп. “Братско слово”. Автор на книгите: “За родния край” (стихотворения, 1913, награда на БАН - 1914); “От полето на честта” (стихотворения, 1916), “Победи и герои” (военни кореспонденции, 1917), “Светли пътеки” (1935), “Пловдивско певческо дружество” (1936), “Възпоменателна книга за Васил Левски” (в съавторство с В. Иванов, 1937), “Избрани стихотворения” (1959). Умира на 19.11.1967 г.

Публикации:

Поезия:

ПЪТЕКА/ брой 17 февруари 2010

СИРОТНОСТ/ брой 44 октомври 2012

КОГА МЕ СЛЪНЦЕТО ПРОБУДИ/ брой 48 февруари 2013

НИ ДЕН, НИ НОЩ МИР ЗА ДУШАТА НЯМА…/ брой 68 декември 2014

ТЕБ ВЯРА ТЕ КРЕПИ/ брой 82 март 2016

ПРАГА/ брой 88 октомври 2016

ПЕПЕРУДИ/ брой 107 юни 2018

БАБИЧКИ/ брой 111 ноември 2018

ЛЕТЕН ПЕЙЗАЖ/ брой 121 октомври 2019

АЗ ВЯРВАМ/ брой 129 юни 2020