Христо Борина

Жестока рана зей на твойта гръд
и топла кръв снагата ти облива,
Родино мила! Но ти, търпелива,
спокойно следваш своя труден път.

До днес теб радост те не упои:
днес грозна буря се над тебе вие,
но твоя дух тя няма да убие:
титанска мощ той в себе си таи.

Горчивата си чаша ти изпи
до дъно чак, но тежко отчаяние
теб не отрови: и в най-зло страдание
теб вяра в бъднината те крепи!

август, 913

сп. „Листопад”, кн. 7., г. 1, 26.10.1913 г.