Христо Борина

АЗ ВЯРВАМ

С какво сгреших, о, Господи, пред Тебе,
че ме наказа с тоя тежък жребий
по чужди къщи като сетен просяк
да скитам; чужди грехове да нося;
студени, вражи погледи да срещам
навред, да газя тинята вонеща
на сметки груби, завист, низки страсти;
да съм играчка жалка на безвластие,
да нямам близък, който да усети,
да разбере как в своите полети
сърцето чисто денонощно страда
сред туй настръхнало човешко стадо!

Но зная, Боже, Ти не ме забрави:
и в тези дни жестоки и корави,
отрупал ме със хиляди примежди,
не ми отне Ти всичките надежди;
осеял с търне пътя ми без мяра,
не ме лиши, Ти, Господи, от вяра.

Аз крепко вярвам в истината свята,
дори когато е на кръст разпната;
аз вярвам в силата и тържеството
на правдата; аз вярвам, че доброто
ще победи рушителните сили
към нази жилото си устремили,
тъй както вярвам, че след нощ изгрява
пак слънце над поля и над дъбрави.
И тази вяра ме крепи в живота,
крепи и прави ми по-лек хомота.

СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

Като разбойници зли мисли
нахълтаха в душата ми
и съвестта ми е ранена,
пред мен се спуснаха тъми.

В сърцето ми бушува огън,
от алчна страст възпламенен;
не виждам накъде отивам,
нито пък знам що става с мен.

Окалях образа Ти в себе
и оскверних аз свойта плът;
днес скитам като пес изгубен
по земния безкраен път.

И диря стряха да почина
под разбунтуваната шир.
Смили се, Боже, и прости ми,
прати на твойто чедо мир!

——————————

сп. „Листопад”, г. 15, кн 3, 1934 г.