Христо Борина

***
Ни ден, ни нощ мир за душата няма.
Едно съмнение безспир ме дебне,
ръка желязна стиска с люта ярост
сърцето и задъхан глас ми шепне:

Какво с Родината сторихте вие?
Най-хубавия цвят на свободата
не цъфнеше ли тук? Не зрей ли в тия
поля най-плодний клас под небесата?

Забравили на минало бедите,
не грееше ли бъдаще красиво
пред вас? Но всичко, клетници, похити
безумството… безумството ви диво!…

О, тоя глас, таз болка във душата,
тоз шепот неотстъпен, вероломен,
на всяка стъпка туй съмнене стръвно,
и тръпките на грозен, кървав спомен!

1919 г.