СИРОТНОСТ
СИРОТНОСТ
Сиротност, сиротност от първия ден.
Ни близък, ни роден. Духът е ранен
от мъка. Пустинност и вихър студен,
цветя на невинност, не видели ден,
окапват. Из друма - навред поледен,
навеен със шума - рой сенки пред мен.
И тръпне до болка духа ми смутен.
Самотност, сиротност от първия ден!
РИЛСКО ЕЗЕРО
Високо, сред чуки гранитни,
нацепени страшно от бури сърдити,
грей езеро диво, и в него - небето;
безбрежно, бездънно, от слънце огрето.
А между скалите, край преспи дебели,
грамадни кораби от облаци бели
пътуват, пътуват… и нейде далече
изчезват, отдето те никога вече
не ще се завърнат. О кораби странни,
сред чуките диви, в скали замечтани!
ПРЕЗ НИВИТЕ
През ниви зреещи из пътя буренясал,
с преметната през рамото коса,
върви селяк разгърден, лек и бодър,
окъпан до коленете в роса.
Лице опалено, усмивка ведра,
под вежди греят весели очи,
в които радост тиха се отсеня
от трепета на утринни лъчи.
Шумят от две страни житата руйни,
ръцете му допират класове,
и бърза той: сената вече преминават,
а ето че и жътва го зове!
ГОРСКИ ПОТОК
Лудо низ гората
лих поток се пени,
капки разпилени
падат по цветята.
И цветя, облени,
свеждат стан и листи
и в струите чисти
къпят се засмени.
ЕСЕН
Над унили дървеса
обезлистени тополи
голи върше са наболи.
В тежки, сиви небеса.
В миг прехвъркнат в сопнат бяг
върволица плахи врани
и се скрият запиляни
там отвъд зад снежний бряг.
