О, ЛАСКИ
О, ЛАСКИ
О, ласки на пролетен ден,
о, пир за очите! Простори
и слънце. Духът е пленен
от прелест. Слухът разговори
потайни долавя в шума
на голия клон на липата.
Пчелицата, цяла в позлата,
лети - жизнерадост сама,
пчелицата - лъч отломен
от образа слънчев. О, радост
на ранния пролетен ден!
Просторът е пълен със младост.
ПРОЗОРЕЦ
Прозорец, огрян от слънце. Зад него
саксии - циклами, молохи кравени,
и две дяволити очи през цветята
поглеждат кат пролетно утро засмени.
Ах, тези очи със цвета на синчеца,
с атлазния блясък на царска порфира,
как парят с лъчите на пролетно слънце!
Пред техния блясък сърцето премира…
КОСАТА Й
Косата й е тъмна като крило на врана,
о, нейната коса!
Ланитите - нарциси на пролет засмяна,
посипани с роса.
Кажете й да снеме очите си от мене,
очите й са жар!
Душата ми трепери с криле поломени
от странния й чар.
——————————
сп. „Слънце”, г. 3, кн. 2, 1921 г.
