ПЪТЕКА
ПЪТЕКА
От камък до камък следа се бележи –
възлиза, ту слиза, ту в гъстите мрежи
на смърча се губи – да блесне далеко,
далеко там нейде, подобно на ехо
в скалисто усое… И все по-нагоре
възлиза към ясни небесни простори.
Планинска пътека! Но ето широка
там преспа – и няма нататък посока.
Пустинност безмълвна, незнайност безкрайна,
мъгли… и широкото було на тайна.
Ала над мъглите връх горе поглежда –
и силите крепнат отново, надежда
сърцето съгрява – и слагат краката
по светлий сняг стъпки пак с вяра крилата.
* * *
Навсякъде аз дирих красотата:
и в зрелища, и в улиците шумни,
и в аромата нежен на цветята,
и в книгите на философи умни –
и вред… Най-после я намерих в себе,
в спокойствието на душата будна,
където миналото ми погребе
и сетнята мечта в света разблудна.
В ДЕНЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА МЛАДЕЖ
В изгрева на слънцето, което
буди сутрина от сън полето
и разлива злато по тревите,
с дребна бисерна роса покрити,
виждам Твоята усмивка, Боже,
и сърцето ми пламти от радост.
С тръпките на непозната сладост
коленича в Твоето подноже
и се моля:
- Нека бъде Твойта воля!
Вятърът в разперените клони,
който тези дни листата рони
и на есента постила пътя,
тръгнала насам от планината,
с Твоя таен глас ми шъпне, Боже,
и душата ми обземат тръпки.
Чувам около тревожни стъпки,
коленича в Твоето подноже
и се моля:
- Нека бъде Твойта воля!
Скоро сняг земята ще застели –
Твоята ръка с покривки бели,
ще загърне семената в нея
да дочакат пролет да изгрее.
Под закрилата си мощна, Боже,
приюти и своя син послушен!
Отче наш, всеблаг, великодушен,
коленича в Твоето подноже
и се моля:
- Нека бъде Твойта воля!
