БАБИЧКИ

Христо Борина

БАБИЧКИ

(Шъпнат пред смъртен одър)

1. - Тя спи. Недейте я разбужда.
На всякоя тревога чужда,
сънува тя
на своето желанье пролетта.

2. - Лъчи отблясват по стъклото
и нежно галят й челото.
В ръцете й
напрегнато очакване стои.

3. - Мълчете. Устните й шъпнат
като цветя, що вечер тръпнат…
Че може би,
на път за там, за тука ще скърби.

1. - За тук… за него, тих в печали…
Че с нейните очи, що гали
последен лъч,
замлъква тук за него всеки глъч…

2. - Прелитна я муха… и друга.
Напръскайте я с теменуга
или с чемшир,
дано й там й бъде вечен мир!

3. - Залязоха отвън лъчите…
И потъмняват й очите…
Като от липа
окапващи листа: шум… Тя заспа…

1. - Угасна вощеницата й.
2. - Това са пътници из божий друм!…
3. - Мълчете. Глухо, празни стаи,
а чуя шум…

——————————

сп. „Литературна беседа”, г. 1, бр. 2, 1911 г.


ДОХОЖДАТ ДНИ

Дохождат дни, когато и аз, неверник,
кандилото запалвам в тайний кът
на страдащата си душа; унесен
прекланям се на Бога пред ликът
и горестно премятам листовете
на минатий в съмнения живот.
И взирам се, наведен мълчаливо,
на моя дух в разгърнатий кивот.
Предгробен трепет ми сърцето свива,
в печал премятащ болно лист по лист:
след толкоз вече листове затрити
един поне дали ще найда чист
на вяра нова да запиша дните?

——————————

сп. „Бисери”, г. 1, бр. 3, 12.11.1911 г.