ПЕСНИ
1.
Зората с лъчите си златни очи ми окъпа,
разкриха се бавно ресници и видях - пристъпя
денят във одежда от пурпур и бисер. И песен
в душата ми звънна. Блести планината далечна.
Лика Ти от грейнала вис е над мене надвесен.
Зората с лъчите си златни очи ми окъпа,
духът се опива от сока на тайната вечна.
2.
О, знам, то са ласки на Твоята обич към мене:
лъчът, който палав играй по тревите зелени,
под вишните сянката пъстра, тез облаци бели
в небето, лениво запътени, тая прохлада
на лекия утренен ветрец и тез разцъфтели
гиргини, лалета, шибои в градината млада…
О, знам, то са ласки на Твоята обич към мене!
3.
Песента ми отхвърли от себе примамната пищност,
огърлици от бисер, парфюми и всякаква лишност,
и пред Теб с власеница най-груба послушно застана.
Тя не знае присторени думи, ни поза, ни маска;
с чистотата на горското цвете и морската пяна
тя отеква на всеки Твой поглед, Твой шепот и ласка.
Украшения бяха закрили за мене лика Ти
и със право Ти би ме извъргнал от своята мисъл,
и лишил би ме тъй от ония минути пресвяти,
през които за ме Ти си всичко - и радост, и смисъл.
Песента ми отхвърли от себе магьосната пищност
на корали, брилянти, парфюми и всякаква лишност.
Нека бъде живота ми прост като тръстика речна
и правдив като вятъра, който не знае преграда.
Ала нека безспирно в мен Твойта мелодия вечна
да звучи и възнася към Тебе душата ми млада!
по Р. Тагоре
——————————
сп. „Слънце”, г. 2, кн. 6, 1920 г.
