Жоашен Гаске

превод: Христо Борина

Ще цъфне пак пролет в страната ни родна
и ние ще дойдем под тръбните звуци
сред туй поле свято на кървава буря
тук да се помолим с невръстните внуци

и със синовете на паднали в боя.
Из ями зарити, иззад кръстовете,
окитени с шапки войнишки чугуни,
на нивите руйни между класовете

към нас ще забляскат очи, и приветно
ще махат ръце. Ще се дигнат из мрака
хероите спящи - деца на земята…
Ще бъде знамение. Знамето чака!

Пред него и слънцето поклон ще стори.
Че върху лицата на всички ще светне
на Бога ликът със голготните знаци -
Той - Господ на всички, на първи и сетни!

——————————

сп. „Слънце”, г. 2, 1920 г.