ПРАГА
1.
Обичам оня хубав кът в света,
де между хълмове се вий Вълтава
и в нейните води се отражава
на Карла и Пшемисловци твърдта;
де своята магична красота
преплита готиката със барока
и от осанката сурова, строга
на свети Вацлав лъха древността.
Там в сянката на толкоз кули стройни
тупти сърцето на един народ,
кален в борби, в премеждия безбройни.
Тупти със пулса на старинен род.
Вълните на живота днес спокойно
текат под неговия небосвод.
2.
Когато със вълшебството на мага
немирен май разбуди всеки храст
и пръсне изумруди вред, тогаз
ела да видиш стара Златна Прага.
В задрямалия тих вечерен час,
пропит с ясминов дъх и топла влага,
ръка незрима лампиони слага
по стръмний бряг. Заглъхва шум и глас.
По каменния Карлов мост минава
средневеково шествие. Едва,
едва се движи. Долу из Вълтава
самотни лодки; сенки в мрачината
глава склонили до глава,
и само тук-там се весло премята.
сп. „Листопад”, г. 13, кн. 3, 1932 г.
