Светозар Урбан Ваянски

превод: Христо Борина

Звъни сърпът, ръжта е повалена,
прежуря слънце от небе кристално.
Познаваш Ти, о, Господи, сърцата,
послушай ми молитвата смирена:
дай жетва изобилна на народа
и житниците напълни до свода.

Земя аз нямам нито педя,
в света съм само наемател,
не притежавам нито шепа зърно,
съдбата мащеха ме криво гледа:
като гнездо на лястовичка плаха
гнездото ми виси под чужда стряха.

Но пак съм коленичил на земята
и моля, Господи всемилосърдни,
пази я от градушка, от пожари,
от суша, гръм, пази от мор стадата;
разкрий на тоз народ блага нечетни,
народ готов за жертви беззаветни.