Христо Борина

КОГА МЕ СЛЪНЦЕТО ПРОБУДИ

Когато първи път ме слънцето пробуди
от сън предвечен за живот,
море от класове аз видях,
класове приведени от тежестта на плод.

И люлката ми, спусната небрежно
под сянката на крушов клон,
планинец тих полюшваше кат варка
над вълни задрямали под слънчев небосклон.

КОКИЧЕ

Прокъсан е снега
на ниви по брега
и в оголений трън,
подало се навън

кокичето трепти
и тихичко шепти
с отворени листа
привет на пролетта.

ЛЯТО

Със коса в ръцете
в росните ливади
лятото връхлетя;
и тревите млади
клюмнаха главички,
мисъл ги обори,
мисълта на всички:
времето що стори?
Лятото не слуша,
то е като лудо,
пръсна жар и суша
и направи чудо:
сече и отмина,
стрън му сa следите;
в голата долина
щръкнаха купите.

***
Походката й плавна и движенията прями.
Косата й копринена застила раменете.
И над главата й венец от ситно бяло цвете.
   А очите й - два живи въглени голями.

И винаги мислете фон зад нея: вред широки
нивя и златни класове, които жътва молят,
и макове, които все напомнят пролет…
   А далеко в хоризонта - планини високи.

В ПЛАНИНАТА

Чудно светнали простори
и навред зеленина.
Чуй как вятърът говори
с избуяли млади бори
за любов и светлина.
Слънцето със пръсти златни
мрежа огнена плете.
Словото на необятни
тайни кой ще ни отгатне,
кой ще ни го преведе?

КРАЙ ПОЛЕНИНСКОТО ЕЗЕРО

Кога се спусне нощ
от звезден небосклон,
край езерния бряг
се чуй далечен стон.

И, казват, всяка нощ
във тих и късен час
от връх Беласица
там слизал беловлас.

Разбит, потънал в скръб
сам старий Самуил -
и бродел край брега
печален и унил…

И с горък плач зовял
той своя легион
пленен… В ответ се чуй
сал глух далечен стон…

***
Чернее запустялата поляна,
от колела топовни разорана.
Човек там нийде няма да се мерне,
прехвърчат само гарваните черни.

Далеч напред отминаха войските,
но още им личат тъдес следите:
отряди хищни гарвани и врани
налитат върху трупове раздрани.

ТИХА ПЕСЕН

С погледа на детелина
грее моята родина,
свежа, румена, засмяна -
тиха песен разлюляна
в равнините пъстроцветни.
С модри върхове приветно
поздрав пращат планините,
скътан поздрав от дедите,
минали през тук отдавно.
Приказки за време славно
шушне вятърът с липата,
трепне миналото свято
и в най-малката тревица.
Всяка капчица росица
колко смисъл откроява,
мисъл и надежда здрава.
Боже, тука щедростта си
Ти със две ръце поръси.

МРЪКВА

Вечерта доприда
огнена къделя,
тихичко настъпят,
дълъг път поели,
предвечерни сенки
през поля, долини.
Чуеш ли как шепнат
планините сини?
Лятна нощ ни чака
с тайните си святи,
звезден прах ще сипне
пътя непознати,
пътя на мечтите
пламенни и смели.
Вечерта доприда
огнена къделя.