Станислав Сивриев

Станислав Стефанов Сивриев, български писател, е роден на 16.08.1924 година в гр. Златоград. Изключен от гимназията в Райково, завършва средното си образование във Велинград (1944), а висше – във Военната академия в София (1948). На 19 години е партизанин във втора родопска бригада (1943-1944), военен комендант на Златоград от началото на септември 1944 година. Участва във Втората световна война и след това до 1958 г. е кадрови офицер. През 60-те години работи като завеждащ литературния отдел на сп. „Български воин”, през 1975 е председател на контролната комисия на СБП. Избира да живее в Боженци и сам реставрира възрожденската си къща. Приживе е автор на 21 книги, многократно преиздавани, сред които „Батальонът с песни се завръща” – стихове (1952), „Пачка патрони” – разкази (1957), „С едната истина” – роман-хроника (1958), „Петко войвода” – разкази (1959), „Если нужно умереть” – разкази на руски (1963), „Хората са навсякъде” – разкази (1963), „Люди повсюду” – разкази на руски (1966), „Завръщане след бягство” – разкази (1967), „Светът е стар” – разкази (1968), „Път към своите” – разкази (1969), “Дни, които сближават” - разкази (1971), „…И земята престана да се люлее” – разкази (1971), „Когато бях офицер” – военни разкази (1973, 1976), „Върти се, върти се” – избрани разкази (1974), „Искри от искри” – есета (1975),  „Като печелим – какво губим” – художествена публицистика (1978), „Словото на Бешков” – мемоари (1982), „Докато косих ливада” – есета (1983), „Фронтова дреб” – военни разкази (1984), „Обичка според ухото” – разкази (1985) „Ръжено кафе” – разкази (1985), „До видело” – разговори с Бешков (1988). Умира на 24.03.1989 г. на 64 години. Първоначално урната му е погребана с военни почести в общите златоградски гробища, а по-късно е препогребана в Старата златоградска църква “Успение Богородично” (построена през 1834 год.), по настояване на близките му, изпълнявайки така последната воля на писателя. На 11 април 2009 г., Лазаровден, в Златоград тържествено е открит барелеф на писателя, представена е наново издадената му книга „Върти се, върти се…”. Новопостроената във възрожденски стил къща в Стария град е наречена „Сивриева къща”, а конферентната зала в нея, с малък музеен кът с негови вещи и книги – зала „Станислав Сивриев”.


Публикации:


Проза:

СЧУПЕНАТА ОКАРИНА/ брой 9 май 2009

СМИРЕН ПРЕД ХЛЯБА/ брой 34 ноември 2011

ЦАР ОТ ЧИРПАН/ брой 35 декември 2011

ЗАГВОЗДЕН ДЕН/ брой 37 февруари 2012


Публицистика:

ЛИТЕРАТУРНА ПРОВИНЦИЯ/ брой 10 юни 2009


Интервю:

В ЛИТЕРАТУРАТА НИ ДНЕС ОТСЪСТВА БОЛКАТА ЗА РОДОПА ПЛАНИНА/ брой 12 септември 2009

СТАНИСЛАВ СИВРИЕВ : “ПО - ДОБРЕ ПЕШ, НО В ЕДНА ПОСОКА!”/ брой 40 май 2012


За Станислав Сивриев:

КОСМОС ОТ НАДЕЖДИ, ДОБРОТА И… ОЧАКВАНЕ/ автор: Ефим Ушев/ брой 12 септември 2009

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО (ХУМАНИСТИЧНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ТВОРЧЕСТВОТО НА СТАНИСЛАВ СИВРИЕВ)/ автор: Владимир Янев/ брой 13 октомври 2009

ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СТАНИСЛАВ СИВРИЕВ/ автор: Александър Маринов/ брой 13 октомври 2009


Критика за Станислав Сивриев:

ПО МЯРКАТА НА ИЛИЯ БЕШКОВ/ автор: Никола Иванов/ брой 15 декември 2009


АЛБУМ