Литературен свят

Симеон Андреев

Симеон Андреев Денев Чомпов (Чомнов), български прозаик, поет, преводач, библиотекар, журналист, е роден на 17.09.1887 г. в град Габрово. Завършва основно училище, прогимназия и учи до IV клас в Габровската Априловска гимназия. Учи и в гимназията в Търново. Публикува за пръв път стихове през 1907 г. като ученик в сп. „Ново общество”, а през 1908 г. - разкази в сп. „Наш живот”. Посещава Русия. После, от 1911 г. работи като репортер във в. „Воля”. Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война. След войната е библиотекар в Народната библиотека „Априлов-Палаузов” в Габрово. Участва в Първата световна война - войник в 7 пехотна тунджанска дивизия. Сътрудничи активно на военните издания: „Военни известия”, „Отечество”, „Вестник на Втора армия”. През 1920 г. е библиотекар в Народния театър, а през 1921-1923 е пазител в Народната библиотека. След това работи в редакцията на в. „Свободна реч” и „Сговор”. Публикува в сп. „Наш живот”, „Българска реч”, „Златорог”, “Кокиче”, “Детска радост”, вестниците „Слово”, „Свободна реч”, „Македония”, “Светулка”. Пише статии, фейлетони, рецензии, разкази, стихове, произведения за деца. Живее изключително от литературни и преводачески трудове. За пръв печата като ученик стихотворение в сп. “Ново общество” (1907). Автор на книгите: „Залези край Янтра” (разкази, 1937), „Из българската общественост и култура” (статии, 1939), „Еснафи” (роман в три части, част І, 1940, ІІ изд. - 1942). Книги за деца: „Златоглавка” (народна приказка в стихове, 1920, 1930), „Звездобройци” (разкази, 1925), “Пешо мой-твой” (разкази, 1925), „Въртушка” (разкази за деца, 1927, 1931), “Овчар и самодива” (народни приказки, 1929), „Хвърчила” (разкази, 1931), “Чудният Мустакан” (приказка за деца, 1932), „Пастирът от Поток” (планинска повест, 1935), „Чучурите на чешмата” (разкази за деца, 1936), „Гости дойдоха” (разкази за деца, 1938), „Вещо лице” (весели разкази, 1938), “Деветото чудо” (1938), „Похлупенци” (весели разкази, 1938). Преводач от руски, френски и английски. Превежда „Братя Карамазови” на Достоевски (заедно с Д. Подвързачов), 25 тома от Майн Рид, 7 тома за юноши от С. Томпсън, “Дон Кихот” от Сервантес, ”Капитанска дъщеря” от Пушкин, разкази от Толстой, “Записките на един луд” от Гогол, творби от Бъроуз, Жул Верн и др. Умира на 31.03.1942 г.

Публикации:

Поезия:

ПЪТЬОМ/ брой 66 октомври 2014

ИЗ „ВЕЧЕРНЯ”/ брой 88 октомври 2016

ВЕЙКИ/ брой 92 февруари 2017

Проза:

ЗАДРУГАТА НА БЕЛЬОВЦИ/ брой 47 януари 2013

ГЮРЧИН/ брой 139 юни 2021

Критика:

„ПАРИЖКИ МОЗАЙКИ ИЛИ НИЕ, ХОРАТА” ОТ БОЯН БОЛГАР/ брой 109 септември 2018

ЗА БЪЛГАРСКИЯ СОЦИАЛЕН РОМАН И ЗА РОМАНА „ПРЕЗ ОГЪН” ОТ ДИМИТЪР ХРИСТОДОРОВ/ брой 112 декември 2018

ХРИСТО СИЛЯНОВ - „ОСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ НА МАКЕДОНИЯ”, том 1/ брой 142 ноември 2021