Д. Б. Митов

На 1.04. почина видният български писател, журналист и преводач Симеон Андреев.

Покойният е започнал журналистическата си дейност през 1911 год. във в. „Воля”. Взел е участие в Балканската и общоевропейската война, бил е временно на работа в Народната библиотека, след което се връща пак в журналистическото поприще и работи във вестниците „Сговор”, „Свободна реч” и „Нови дни”.

Известен е като добър писател. Печатал за пръв път през 1907 г. в сп. „Ново време”. После сътрудничи на „Наш живот”, „Военни известия”, „Отечество”, „Везни”, „Демократически преглед”, „Хиперион” и в повечето от детските списания.

Издал е шест книги за деца, една повест „Пастирът от Поток” (1935), „Залези край Янтра” - разкази за хората от стария град („Завети”, 1937), „Из българската общественост и култура” - статии („Завети, 1939 г.), „Еснафи” - роман в три части. Част първа: „Изгрев”. „Завети, 1941 г.)

Симеон Андреев е между заслужилите наши преводачи. Превел е двадесет и пет тома от съчиненията на Майн Рид, „Братя Карамазови” (заедно с Д. Подвързачов), „Валден” от Хенри Торо, „Естетически студии” от Вл. Соловьов, седем тома от съчиненията на С. Томсон, „Капитанската дъщеря” - Пушкин, „Записки на един луд” - Гогол, „Глад” и „Мечтател” - Кнут Хамсун, „Разкази из англо-индийския живот” - Киплинг и др.

Симеон Андреев бе един прекрасен човек.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 14, 8.04.1942 г.