Симеон Андреев

Велики незнайни радости и скърби, безчет угаснали надежди и желания, сума свети завети за бъдещето излъчват погледите на старите градове.

По този изрътен калдъръм е минавало някога босокракото дете, отпосле безсмъртният Апостол на свободата; по онази улица са глъхнали последните отзвуци на Априлското въстание, чрез стъпките на окованите във вериги борци; ей този дом е чул първите думи на съзаклятието и бунта срещу робството, видял, а и понесъл - още стоят забити в стените му, като рани, куршумите - жестокото отмъщение на врага.

Тъжни сироти, глъхнали в болката на сетнята си бедност, чезнат и се топят старите наши градове. Старинни видения, които бленуват малко преди смъртта си, своята някогашна слава и съзерцават във вървежа на поколенията, които са прекрачили през техните прагове, за да бъдат градиво за живота…

*
Една кротка светла радост плува в сърцето ти, един стар, скъп спомен се събужда в душата ти: спомена за бащината стряха. Под нея е огрял първия ден, усетена е майчината ласка, продумана е първата дума, през нейните пролуки е видяно за първи път кътче от родното небе.

Това небе, което ще остане единственият свидетел на мъката, с която ще грохне от старост бащината стряха, без да може да затрупа свещените спомени на много детства, изнизали се заедно с възторга, робията и свободата край захласнатия поглед. И летят мисли, чувства, образи - целия минал живот лети отпреде ти.

Това чудесно видение - погледа, душата, мисълта на онова, което си отива и което ние винаги ще благославяме - нашето минало.

сп. „Завети”, г. 2, кн. 1, 1934 г.