Симеон Андреев

Христо Силянов - „Освободителните борби на Македония”, том 1, Илинденското въстание, издание на Илинденската организация, София, Държ. печатница, 1933

239 сражения; 994 въстаници убити; 12, 440 къщи изпепеплени; 4, 694 души избити, изклани и живи изгорени; 3, 122 жени и моми обезчестени; 176 жени и моми пленени; 70, 835 души обездомени; 30, 000 души избягали в България.

Тази е страхотната жертва от великото въстание на българите в Македония и Одринско през 1903 г.

И тя е, както пише авторът в предговора си, „прелюдията на една неизповедима трагедия, развръзката на която се крие в бъдещето, по-близко и по-далечно, и всяко действие на която пари като нажежен въглен българската душа.”

Едно такова голямо събитие в историческата съдба на българския народ, каквото е Илинденското въстание, винаги е будило у мнозина съвременници и участници желание да бъде обяснено, осветлено и обхванато в неговите най-главни и най-съществени моменти.

Ала, било поради липса на широк, вдълбочен поглед в същността и духа на фактите, било поради невъзможност, която произтича от ограничения кръг за действие на участващия в събитията, - всички спомени, исторически хроники и бележки са откъслечни, едностранчиви, понякога с голяма доза личен елемент и лична оценка.

Разбира се, че въпреки тези недостатъци, събраните материали са един ценен принос към пълната история на въстанието. Нужно е само те да бъдат проверени, систематизирани и обективно изложени.

Тази голяма, сложна и отговорна задача си е поставил г. Хр. Силянов, историкът на Илинденското въстание, сам участник във великата епопея и в Македония, и в Одринско, като четник и четнишки войвода.

Но заслугата на г. Силянов съвсем не е единствено в проверката, систематизацията и обективното изложение на материалите, известни и неизвестни досега.

Неговият голям исторически труд цели да обхване голямото събитие в най-широките му граници: от причините, които го предизвикаха, до страшния му и кървав завършек.

И затова, началната глава започва с „Берлинската неправда” - „една жестокост и една провокация спрямо българщината, освободена и новопоробена”. В Берлин през 1878 г. Македонският въпрос получи своето зачатие.

Г. Силянов е един компетентен познавач на Македонския въпрос. Страниците в книгата му, посветени на него, са извънредно любопитни и като резюме, изчерпват най-главните негови линии и същност.

Ала извън дипломатическата игра на Европа по отношение на Македония има друго едно важно условие за революционна борба - социалният бит на българите в новопоробените земи - социалното робство, на което са подложени те.

Този извънредно ценен дял в книгата на г. Силянов е разгледан в неговите най-типични черти: „чифликчии, чифлигари, поземлени собственици; десятък; пъдарски институт и неговото предназначение; разбойничество и разбойнически категории”. Предаваме почти изцяло заглавията, отнасящи се до главата „Социални предпоставки за революционна борба”, защото първите удари на революционизирания народ са насочени тъкмо в тази насока и началните призиви към революция имат за изходна точка съвкупността от насилия, прилагани над обезправеното и смазано от жестоко социално робство население.

От там захваща и началото на организирана революционна борба - създаването на Вътрешната македонска революционна организация, която събра кадрите на бойците и ги ръководи до край през целия период на Илинденското въстание.

Ние тук няма да се спираме върху отделни части от книгата на г. Силянова, в които се разглежда „Арменската криза от 1895-1896 год.”, „България и затрудненията на Турция през 1895-97 г.”, „Организацията и чуждите пропаганди”, „Винишката афера”, „Въоръжение и средства”, нито на следващите „Революционното движение след Винишката афера”, „Съдбоносната година (1902)”, „Предилинденски период” - за да стигнем час по-скоро до Илинденското въстание.

И трябва да изкажем тутакси съжалението си, че поради ограниченото място, с което разполагаме, не можем отмалко-малко поне да дадем бегли впечатления за богатото съдържание, което обхващат тези дялове.

Не можем да изложим резултатите от грозната Винишка трагедия, нито да повървим след романтичната афера на Мис Стон, нито най-после да се спрем изумени и смутени от героизма и великата саможертва на солунските динамитари.

Всичко това е далечен тътнеж на бурята, която иде. И този тътнеж не е вече от колесницата на св. Илия.

„Свети Илия разпрегна гръмовната си колесница, предоставяйки на робите, които го тачат, да загърмят вместо него по македонската земя”. С тези прекрасни начални думи от пролога си за първия ден от въстанието, започва г. Силянов неговата кратковременна, ала грандиозна и потресна история.

С една последователност, която свидетелства за сериозни проучвания и за дълбоко и всестранно познаване на събитията, г. Силянов изрежда хода на въстанишките действия в Битолския окръг, в Одринско и в другите окръзи: Солунски и Скопски.

Най-голям дял, разбира се, е отреден за въстанието в Битолския окръг.

Не само поради участието в него на първите хора в Организацията - Дамян Груев, Борис Сарафов и всички прославени войводи, но и поради великолепната съпротива, която цялото българско население от селата и някои малки градчета оказа на многохилядните турски войски на Омер Ружди паша, Бахтиар паша и Назър паша.

С истински трепет и с едно чувство на вълнение и възторг се четат тези величествени, свръхчовешки подвизи на борците, както ги е описал вдъхновено г. Силянов.

И ето, дефилират пред поразения поглед на читателя юначните образи на Йордан Пиперков, Чекаларов, Гюрчин, Пито Гули, Иван Попов, Митре Влаха и на безброй още великани на духа и на дълга към Родината.

И ето, тули се някъде в черното си калугерско расо зловещата фигура на Германос Каравангенис, гръцкият митрополит в Костур, който „с пушка в ръка, заобиколен от двадесетина андарти от остров Крит”, придружава турската войска и сътрудничи усърдно в усмирителната й акция.

И ето, най-чудовищната трагедия през всичките дни на въстанието - „Марково долче”, над шосето Охрид - Ресен, където намериха смъртта си 190 жени, деца и старци и 32 въстаници, защитавайки до последна капка кръв честта и живота на своите близки.

И нови, все нови имена на герои и мъченици минават в дълга върволица: Деян Димитров, Аргир Маринов, Хр. Узунов, Стерйо Стерйовски, Лука Джеров…

А същото, което става в Битолско, става в Одринско, става в по-малки размери и в Солунско и Скопско.

И там - други, скъпи жертви, самопожертване, велик, силен дух на един народ, който иска и настоява за своята свобода.

„Този дух - както авторът завършва великолепното си историческо изследване -безсмъртно наследие на Илинденския подвиг - е най-скъпият принос на Македония в общата национална история на българите.”

Том първи от съчинението на г. Силянов, посветен на Илинденското въстание, като първа стъпка от освободителните борби на Македония, е една изключително богата книга по съдържанието си и по нравственото величие на народа - главният герой в нея.

Тя не трябва да бъде само прочетена, а изучена - усърдно, подробно изучена. Защото повества за една от най-мощните прояви на българския национален дух.

——————————

сп. „Завети”, г. 1, кн. 5, март 1934 г.