НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Кои са те? Всички, посветили живота си за духовното просветление на народа; всички, пожертвували щото са имали: имоти, челяд, здраве за културното издигане на своите съотечественици; всички - от най-известния до най-неизвестния, работили за културното обединение на българския народ.
Тях ние наричаме наши народни будители и в тяхна чест и памет уреждаме из година в година възпоменателен ден.
Вдруги ден е денят им.
В разни времена из историята на нашия народ, на черни дни и в дни честити, в години усилни, години на велико страдание и нищета, те - първите лястовици на нашето Възраждане, вдигнаха гласа си и се чу: „О, неразумне, о, юроде!”
Не бе само отец Паисий изрекъл тези знаменити и прости слова. Техният смисъл беше в делата и проповедта на всичките наши будители.
Те служиха - всеки според силите и наклонностите си, на църквата ни, на нашата просвета, на националната ни и общонародна кауза. Те се въплътиха в безбройните жертви, принесени пред разпнатата Родина, несъкрушимата сила на духа, вярата в знанието, упованието в истината.
Кои са те?
Отколешните книжарнички в Солун, Велес, Пловдив, пътеките из Щипско, та чак до Охрид и Дунава, манастирските килии из Кратовско, Търновско, Скопско, Самоковско - те пазят и досега спомена за тях. Те и народът, който предава легендата за благочестивия им, чист живот на поколенията.
Защото те са чисти и безкористието е първият белег на отликата им от другите.
В техните сърца живееше идеята за България, за българския народ.
И бойно поле за подвига им беше цялата земя, където се говори езика, на който говорят и се чувствува, и живее, както те чувствуват и живеят.
Да си спомним за храбрите и беззаветни чада на народа, които ратуваха за неговото честито бъдеще, да споменем подвижничеството им и да се преклоним пред тяхната велика памет.
Кои са те?
- Духът на Българската земя, вечните спътници на нашето възраждане и на нашата духовна свобода.
Имената им светят на небето на нашата история със светлината на чиста обич и на съвършено безкористие.
Народни будители - ето великата титла, с която ги удостои благодарността на поколенията.
в. „Македония”, г. 1, бр.18, 30.10.1926 г.