Симеон Андреев

Записвам спомени и речи:
на старата земя връстници;
тях първия човек изрече -
те кърмят всичките езици.

„Прониза ме горещата стрела
на обичта, която се раздава;
а обичта жадува за дела
и даром тя се никому не дава.

Прониза ме копнежа - неделим
от жаждата - да бъда жив и смъртен.
В страдания ще се обезсмъртим: -
те камък са от вечността изкъртен.

В страдания духа си ще калим
и вечността постигна-щем навярно;
когато себе си изпепелим,
потомството ще бъде благодарно.

сп. „Хиперион”, г. 2, кн. 3. 1923