Симеон Андреев

В българската история неговото име на първопросветител и благ наставник е включено в светата седморка „Седмочисленици”. И увековечаването, която църквата е направила, да не бъде забравено или омаловажено значението му за просветата на българското племе в паметта на поколенията, е не само от формални, канонически съображения.

Не само защото св. Климент, архиепископ Охридски, чрез вдъхновено слово е прославил името Божие и е утвърдил в сърцата на живущия в незнание народ истината Божия, а защото чрез делото на живота си и с примера на подвига си е духовният съградител на българската култура и е първият творец на българско народно самосъзнание.

Доста е да споменем богатата жътва на Симеоновата епоха и - преди нея - първите стъпки на Св. Царя Бориса към единоверие и просвета, за да изгрее в слава и тържество образът на св. Климента. Възпитан в заветите и напътен от деятелността на Солунските братя, той е първият измежду учениците им и най-силният от наследниците им в своето ревновение за народно свестяване.

Къде благовествува св. Климент и кой беше народът, за който до дълбока старост се труди? Между българския народ, от югозападните негови покрайнини, в Охрид, където е изворът на благодатната река от мъдрост, и поука, и напътствие, която се разля и стигнаха водите й чак до Преслав - между своя народ благовествува св. Климент.

И неговите животописци свидетелствуват с трогателно смирение за величието на духа му, за денонощната му грижа да просвети душите, за великата му обич към бащите и децата - паството, отредено нему да го води в истина и добро.

Големият брой ученици на св. Климента, пръснати отпосле из българската земя, затвърдиха и укрепиха подетото от него дело.

Като увенчан строител от градежа на българското народно самосъзнание и единение, стои възправен през вековете светият образ на Климента Охридски.

И дордето в свят светува българска култура, името му, чествувано като голям празник на духа и вдълбано в печата на най-висшето българско учебно заведение, ще бъде винаги показалец на борбите, които българското племе има да понася и на стремежите, които духовното ни развитие сочи занапред.

в. „Македония”, г. 2, бр. 348, 08.12.1927 г.